ТЕКСТ 22
клена со 'джа пуруюбхи-
правтта-йогена вирӯха-бодха
свая тад антар-хдайе 'вабхтам
апашятпашята ян на пӯрвам
клена – с течение на времето; са – той; аджа – самороденият Брахм; пуруа-ю – от продължителността на възрастта му; абхиправтта – отдаден; йогена – на медитация; вирӯха – постигна; бодха – интелигентност; сваям – естествено; тат анта-хдайе – в сърцето; авабхтам – проявен; апашята – видя; апашята – наистина видя; ят – което; на – не; пӯрвам – преди.
В края на стоте години, когато завърши медитацията си, Брахм постигна необходимото знание и благодарение на него можа да види в сърцето си Върховния, който се намираше вътре у него, но когото по-рано не можеше да види дори с цената на най-големи усилия.
Човек може да види Върховния Бог само с помощта на преданото служене, а не чрез усилия в умозрителните разсъждения. Възрастта на Брахм се изчислява в години дивя, а те се различават от земните години, с които боравят хората. Продължителността на годините дивя е описана в Бхагавад-гӣт (8.17): сахасра-юга-парянтам ахар яд брахмао виду. Един ден от живота на Брахм трае колкото хиляда цикъла на четирите юги, а всеки от тези цикли продължава четири милиона и триста хиляди години. Брахм медитирал сто от описаните години, преди да разбере върховната причина на всички причини, а след това написал Брахма сахит, която е призната и утвърдена от Бог Чайтаня и в която той пее: говиндам ди-пуруа там аха бхаджми. За да може да служи на Бога или да узнае истинската му природа, човек трябва първо да получи милостта на Бога.