ТЕКСТ 10

Както се каза в предишната строфа, хората, които не се интересуват от преданото служене за Бога, са погълнати от материални дейности. През деня повечето от тях са заети с тежък физически труд. Цял ден те до изнемога работят в огромните промишлени предприятия. Собствениците на тези предприятия търсят пазар за промишлените си стоки, а работниците постоянно произвеждат тази продукция с помощта на огромни машини и съоръжения. „Завод“ е другото име на ада. Нощем, след като се върнат от адската си работа, тези хора търсят утеха в алкохола и жените, опитвайки се да доставят някакво удоволствие на изтощените си сетива, но дори не могат да спят спокойно, защото многобройните планове, възникващи в техния ум, постоянно прекъсват съня им. И тъй като страдат от безсъние и не могат да си отпочинат добре, сутрин те често се чувстват сънливи. Свръхестествената сила проваля всичките им планове и дори великите учени и мислители остават да гният в материалния свят живот след живот. Великият учен може да открие атомната енергия, която е в състояние да унищожи целия свят в един миг, и за „заслугите“ си към човечеството да получи най-престижната премия, но дори той е принуден да изтърпи последиците от дейностите си и да се върти в кръговрата на повтарящите се раждания и смърти под диктата на висшия закон на материалната природа. Всички хора, които отхвърлят преданото служене, са обречени да останат завинаги в кръговрата на материалния свят.

В тази строфа се подчертава, че дори мъдреците ще трябва да страдат в условията на материалното съществуване, ако отхвърлят принципите на преданото служене за Бога. Не само в днешно време, но и в миналото е имало много мъдреци, които са се опитвали да измислят свои собствени религиозни системи, които по никакъв начин не са свързани с преданото служене за Върховния Бог. Но ако липсва предано служене за Бога, за никаква религия не може да става дума. Върховният Бог е повелителят на всички видове живи същества и никой не може да му бъде равен или да го превъзхожда. Дори безличностният аспект и всепроникващият локализиран аспект на Бога не могат да се поставят на едно равнище с Върховната Божествена Личност. Следователно никоя религия или философска система не може да осигури духовното развитие на живите същества, ако не се основава на принципа на преданото служене.

Имперсоналистите, които в името на освобождението се подлагат на тежки отречения и лишения, могат да постигнат безличностното брахмаджьоти, но тъй като не се занимават с предано служене, са обречени отново да паднат в материалния свят, за да започнат още един цикъл на материално съществуване. Това се потвърждава със следните думи:

„Хората, които, без да са отдавали предано служене, се самозалъгват, че са се освободили, могат да постигнат брахмаджьоти, но тъй като съзнанието им е осквернено и нямат достъп до Вайкухалоките, тези „освободени“ личности отново пропадат до материалното битие“ (Шрӣмад Бхгаватам, 10.2.32).

Следователно никой не може да създаде религиозна система, ако в нея не е залегнал принципът за предано служене на Бога. Както научаваме от Шеста песен на Шрӣмад Бхгаватам, основоположник на религиозните принципи е самият Бог. В Бхагавад-гӣт също четем, че Богът отхвърля всички религии, които не предлагат процес за отдаване на Върховния. Истинска религия и философия е тази, която води човека към предано служене в името на Бога. В Шеста песен откриваме следните думи, изречени от Ямарджа, повелителя на всички безверни създания:

„Религиозните принципи са дадени от Върховната Божествена Личност. Никой друг, дори мъдреците и полубоговете, не може да създаде подобни принципи. Щом дори великите мъдреци и полубогове нямат правото да въвеждат нови религиозни принципи, какво да говорим за другите – така наречените мистици, демони, хора, виддхари и обитаващите низшите планети чраи? Дванайсет личности – Брахм, Нрада, Шива, Кумра, Капила, Ману, Прахлда Махрджа, Джанака Махрджа, Бхӣма, Бали, Шукадева Госвмӣ и Ямарджа – са посредници на Бога, упълномощени от него да обясняват принципите на религията и да ги разпространяват“ (Шрӣмад Бхгаватам, 6.3.19 – 21).

Религиозните принципи не се откриват пред всяко обикновено живо същество. Тяхното предназначение не се свежда просто до това да направят човека високо нравствен. Принципът на ненасилието и другите морални норми са определено необходими за заблудените хора, защото докато човек не стане морален и не се откаже от насилието, той не може да разбере принципите на религията. Но дори този, който неотклонно следва всички морални норми и не причинява насилие никому, много трудно може да разбере какво е истинска религия. Това знание е съкровена тайна, защото този, който постигне истинските религиозни принципи, веднага се освобождава и постига вечен живот на блаженство и знание. И така, човек, който не следва принципите на преданото служене за Бога, няма правото да се обявява за религиозен водач, с което да въвежда в заблуда простодушните хора. Една от мантрите на Ӣшопаниад категорично забранява тази нелепост:

Човек, който не знае нищо за религиозните норми и затова не прави нищо по отношение на религията, е далеч по-добър от онзи, който, скрит зад маската на религията, заблуждава хората, без всъщност да следва истинските религиозни принципи – принципите на преданото служене. Брахм и другите велики авторитети сурово осъждат подобни мними религиозни водачи.