ТЕКСТ 9
ват птхактвам идам тмана индриртха-
м-бала бхагавато джана ӣша пашйет
тван на састир асау пратисакрамета
вяртхпи дукха-ниваха вахатӣ криртх
ват – докато; птхактвам – отделяне, обособяване; идам – това; тмана – на тялото; индрия-артха – за сетивно наслаждение; м-балам – влияние на външната енергия; бхагавата – на Божествената Личност; джана – човек; ӣша – о, Господи; пашйет – вижда; тват – дотогава; на – не; састи – влиянието на материалното битие; асау – този човек; пратисакрамета – може да преодолее; вяртх апи – макар и лишени от смисъл; дукха-нивахам – многобройни страдания; вахатӣ – носещи; кри-артх – за плодоносни дейности.
О, Господи, материалните страдания нямат реално съществуване за душата. Но въпреки това докато обусловената душа гледа на тялото като на средство за получаване на сетивно наслаждение, тя не може да се освободи от оковите на материалните страдания, тъй като се намира под влиянието на външната Ти енергия.
Основният проблем на живото същество в материалното битие е представата му за собствената му независимост. И в обусловеното, и в освободеното си състояние то винаги зависи от законите на Върховния Бог, но поради влиянието на външната енергия си мисли, че е независимо от върховната власт на Божествената Личност. Естественото положение на душата е да следва желанията на върховната воля и докато не прави това, тя ще продължава да влачи оковите на материалното си робство. В Бхагавад-гӣт (2.55) се казва: праджахти яд кмн сарвн пртха мано-гатн – живото същество трябва да се раздели с всички планове, измислени от ума му. То трябва да се подчини на върховната воля. Това ще му помогне да се измъкне от мрежите на материалното съществуване.