ТЕКСТ 11
тва бхакти йога-парибхвита-хт-сароджа
ссе шрутекита-патхо нану нтха пусм
яд-яд-дхи та уругя вибхваянти
тат-тад-вапу прааясе сад-ануграхя
твам – на теб; бхакти йога – в предано служене; парибхвита – отдаден изцяло; хт – на сърцето; сародже – върху лотоса; ссе – Ти живееш; шрута-ӣкита – видян чрез ухото; патха – пътят; нану – сега; нтха – о, Господи; пусм – на преданите; ят-ят – всяка, която; дхи – чрез медитация; те – твоя; уругя – о, несравнимо велики; вибхваянти – те мислят точно за; тат-тат – съвсем същата; вапу – трансцендентална форма; прааясе – Ти проявяваш; сат-ануграхя – да окажеш безпричинната си милост.
О, Господи, в процеса на правилното слушане твоите предани те виждат с помощта на слуха си. Така сърцата им се пречистват и Ти се настаняваш в тях. Ти си толкова милостив към своите предани, че се явяваш пред тях точно в оная вечна трансцендентална форма, в която те винаги мислят за тебе.
Изложеното тук твърдение, че Богът се появява пред предания точно в тази форма, в която той иска да го обожава, показва, че Богът се подчинява на желанията на предания, и то до такава степен, че се появява пред него в тази форма, в която той желае да го види. Богът изпълнява това желание, защото отвръща на предания според неговото трансцендентално любовно служене. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣт (4.11): йе ятх м прападянте тс татхаива бхаджмй ахам. Трябва да отбележим обаче, че Богът не е изпълнител на прищевки. В тази строфа се подчертава: тва бхакти йога-парибхвита – т.е. в случая става дума за съвършенството, с което се сдобива човекът, постигнал стадия на зрялото предано служене, или стадия на прем, любовта към Бога. Състоянието на прем се постига в процеса на постепенното превръщане на вярата в любов. Когато човек има вяра, той общува с истински предани, а когато участва в такова общуване, получава възможност да започне истинско предано служене: да приеме посвещение и да изпълнява основните задължения, препоръчани в свещените писания. Това недвусмислено се подчертава с думата шрутекита. Шрутекита е процесът на слушане от истински предани, които са постигнали ведическата мъдрост и са се освободили от светски емоции. Чрез този автентичен процес на слушане начинаещият предан се пречиства от цялото материално замърсяване и развива привързаност към някоя от многобройните трансцендентални форми на Бога, описани във Ведите.
Привързаността на предания към някоя конкретна форма на Бога се определя от естествените му наклонности. Тъй като е вечен слуга на Бога, по природа всяко живо същество има склонност към някой определен вид трансцендентално служене. Бог Чайтаня утвърждава, че живото същество е вечен слуга на Върховната Божествена Личност, Шрӣ Ка. Следователно всяко живо същество е вечно свързано с Бога чрез определен тип взаимоотношения, в които му служи. Тази конкретна привързаност се пробужда чрез практикуването на регулирано предано служене за Бога. Така преданият се привързва към някоя от вечните форми на Бога, подобно на ония души, които са вечно привързани към Бога. Привързаността към определена форма на Бога се нарича сварӯпа-сиддхи. Богът седи върху лотоса в сърцето на чистия предан в тази своя вечна форма, която преданият е пожелал, и никога не се разделя с него, както бе утвърдено в предишната строфа. Но Богът не се открива пред случайния или мнимия предан и никога не позволява да бъде използван за користни цели. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт (7.25): нха пракша сарвася йога-м-самвта. С помощта на йога-м Богът остава скрит за взора на неотдадените или несериозните предани, които са слуги само на собствените си сетива. Той никога не може да бъде видян от мнимите предани, които обожават полубоговете, отговорни за вселенските работи. И така, в заключение можем да кажем, че Богът никога не изпълнява прищевките на мнимия предан, но винаги е готов да откликне на желанията на чистия, безкористен предан, у когото не е останала и сянка от материално замърсяване.