ТЕКСТ 21
ян-нбхи-падма-бхаванд ахам сам ӣя
лока-трайопакарао яд-ануграхеа
тасмаи намас та удара-стха-бхавя йога-
нидрвасна-викасан-налинекая
ят – чийто; нбхи – пъп; падма – лотос; бхавант – от къщата на; ахам – аз; сам – се появих; ӣя – о, обожавани; лока-трая – трите свята; упакараа – помагайки за сътворението на; ят – чиято; ануграхеа – по милостта; тасмаи – на него; нама – моите почитания; те – на теб; удара-стха – разположени в корема; бхавя – притежаващ вселената; йога-нидр-авасна – след края на този трансцендентален сън; викасат – цъфтящ; налина-ӣкая – на него, чиито отворени очи са като лотоси.
О, обект на моето преклонение, по милостта Ти аз се родих от обителта на твоя лотосов пъп, за да сътворя вселената. Докато Ти блажено спеше, всички планети на вселената се намираха в трансценденталния Ти корем. Сега твоят сън свърши и очите Ти се отвориха като лотоси, разцъфнали в ранната сутрин.
Тук Брахм ни запознава с началните правила на арчан, които организират деня на предания – от четири часа сутринта до десет часа вечерта. Преданият трябва да става рано сутрин и след това да се моли на Бога. Има и редица други правила, например в ранните утринни часове да се прави магала-рати. Понеже не разбират смисъла на арчан, глупавите неотдадени се надсмиват над тези правила. Те не са в състояние да проумеят, че Богът също спи, когато пожелае това. Представата, че Върховният е безличностен, е толкова пагубна за процеса на преданото служене, че практически става невъзможно да се общува с упоритите неотдадени, които за всичко разсъждават от материална гледна точка.
Имперсоналистите винаги разсъждават наопаки. Те мислят, че щом материята има форма, духът трябва да е безформен; щом в материалния свят съществува сън, в духовния не може да съществува. И щом обожанието арчан приема, че мӯртите могат да спят, то следователно арчан е м. Всички подобни представи са материалистични в основата си. Разсъжденията си остават материалистични независимо от това, дали са позитивни или негативни. Непогрешимо е само знанието, което получаваме от висш източник, от Ведите. Виждаме, че тези строфи на Шрӣмад Бхгаватам препоръчват следването на арчан. Преди да се заеме със сътворяването на вселената, Брахм видял как Богът спи върху змийското ложе сред вълните на унищожението. Следователно във вътрешната енергия на Бога наистина има сън и чистите предани на Бога като Брахм и останалите от неговата ученическа последователност признават това. Тук ясно се казва, че Богът блажено спял сред бушуващите вълни, което показва, че е способен да прави всичко; нищо не е в състояние да препятства неговата трансцендентална воля. Мвдӣте не са в състояние да мислят за нищо, което излиза отвъд рамките на материалния им опит, и затова отричат, че Богът може да спи във водата. Грешката им се състои в това, че съдят за Бога по себе си, а подобно сравнение само по себе си вече е материално. Цялата философия на мвдската школа, която се гради на отрицанието – „не е това, не е и това“ (нети нети), – по принцип е материална. Подобен начин на мислене лишава човека от възможността да узнае истинската природа на Върховната Божествена Личност.