No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 26

маитрея увча
сва-самбхава нишмяива
тапо-вид-самдхибхи
ван мано-вача стутв
вирарма са кхиннават

маитрея увча – великият мъдрец Маитрея каза; сва-самбхавам – източникът на появяването му; нишмя – виждайки; евам – така; тапа – отречение; вид – знание; самдхибхи – също и чрез концентрация на ума; ват – доколкото е възможно; мана – ум; вача – слова; стутв – беше се помолил; вирарма – замълча; са – той (Брахм); кхинна-ват – сякаш е уморен.

Мъдрецът Маитрея каза: О, Видура, когато Брахм видя източника на своето раждане – Божествената Личност, – той взе да се моли за милостта ѝ, доколкото му позволяваха умът и словата. И след като свърши молитвата си, замълча, сякаш се бе уморил от аскетичните подвизи, от опитите да узнае себе си и от медитацията.

Брахм получил просветление и знание отвътре, от Бога, който се намирал в сърцето му. Когато се родил, той не могъл да открие кой е източникът на появяването му, но след като се подложил на отречения и медитация, получил просветление отвътре, от сърцето си и видял източника на своето раждане. Духовният учител, който действа отвън, и духовният учител вътре в сърцето са представители на Бога. Ако човек не е свързан с тези истински представители на Бога, той няма правото да нарича себе си духовен учител. Брахм нямал възможност да се обърне за помощ към духовен учител отвън, защото по онова време бил единственото същество във вселената. Затова Богът, удовлетворен от молитвите му, го просветлил за всичко отвътре, от самото му сърце.

« Previous Next »