ТЕКСТ 20
шараа та прападйе 'ха
я ева джагад-ӣшвара
праджм тма-сам махя
праяччхатв ити чинтаян
шараам – приемайки подслон; там – на него; прападйе – се отдавам; ахам – аз; я – този, който; ева – със сигурност; джагат-ӣшвара – господарят на вселената; праджм – син; тма-самм – като самия него; махям – на мен; праяччхату – нека ме дари; ити – така; чинтаян – мислейки.
Той си мислеше: Дано повелителят на вселената, при когото намерих убежище, бъде така добър да се смили над мен и да ме дари със син досущ като самия него.
По всичко изглежда, че великият мъдрец Атри Муни нямал ясна представа за Върховната Божествена Личност. Разбира се, от Ведите той знаел, че съществува Върховен Бог, творец на вселената, от когото цялото мироздание води началото си, който поддържа творението и у когото целият проявен свят потъва след унищожението. Ято в имни бхӯтни (Таиттирӣя Упаниад, 3.1.1). Тъй като ведическите мантри говорят за Бога, за Върховната Личност, Атри Муни, макар да не знаел името му, съсредоточил ума си върху него, за да го помоли за син, който да е досущ като него. За такъв вид предано служене, при който човек не знае дори името на Бога, се споменава в Бхагавад-гӣт – там Ка казва, че четири групи хора, извършвали в миналото си благочестиви дела, се обръщат към него, за да го помолят за това, от което се нуждаят. Атри Муни искал да има син досущ като Бога, затова не бил чист предан – той все още имал материално желание, което се стремял да изпълни. Въпреки че мечтаел за син, равен на Върховната Божествена Личност, желанието му било материално, тъй като той копнеел за дете, което да е подобно на Върховния, а не за самия Върховен Бог. Атри Муни щеше да бъде напълно лишен от материални желания, ако бе искал да има за син самата Върховна Божествена Личност, защото в този случай обект на неговия копнеж щеше да бъде Върховната Абсолютна Истина. Ала тъй като той искал дете, наподобяващо Върховния Бог, желанието му било материално. По тази причина Атри Муни не може да бъде считан за чист предан.