ТЕКСТ 24
праамя даавад бхӯмв
упатастхе 'рхаджали
ва-хаса-супара-стхн
сваи сваиш чихнаиш ча чихнитн
праамя – отдавайки почит; даа-ват – като пръчка; бхӯмау – на земята; упатастхе – падна; архаа – всички принадлежности, необходими за обожанието; аджали – допрени длани; ва – бик; хаса – лебед; супара – птицата Гаруа; стхн – разположени; сваи – свои; сваи – свои; чихнаи – по символите; ча – и; чихнитн – отличавайки се.
Той започна да отправя молитви към трите божества, които седяха съответно върху гърба на бик, на лебед и на птицата Гаруа, а в ръцете си държаха барабан, трева куша и диск. Мъдрецът им отдаде почит, падайки на земята като пръчка.
Даа значи „дълга пръчка“, а думата ват значи „като“. Пред личност, която е по-старша или заема по-висше положение, човек трябва да падне по очи като пръчка – този вид отдаване на почит се нарича даават. Именно така Атри Муни изразил преклонението си пред трите божества. Той ги разпознал по различните носачи, с чиято помощ те се придвижвали, и по отличителните им символи. Тук се казва, че Бог Виу седял на гърба на Гаруа, огромен орел, и в ръката си държал диск. Брахм седял върху лебед и в ръката си носел трева куша. А Шива седял на гърба на бик и държал в ръката си малък барабан амару. Щом разпознал трите божества по символите им и по това, как се придвижват, Атри Муни им отдал почитания и се обърнал към тях с молитви.