No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 46 – 47

та ете муная каттар
локн саргаир абхваян
еа кардама-даухитра-
сантна катхитас тава

швата шраддадхнася
садя ппа-хара пара
прасӯти мнавӣ дака
упайеме хй аджтмаджа

те – те; ете – всички; муная – велики мъдреци; катта – о, Видура; локн – трите свята; саргаи – с потомците си; абхваян – напълниха; еа – това; кардама – на мъдреца Кардама; даухитра – внуци; сантна – потомци; катхита – за когото вече разказах; тава – на тебе; швата – слушане; шраддадхнася – на изпълнените с вяра; садя – веднага; ппа-хара – намалява греховните последствия; пара – велик; прасӯтим – за Прасӯти; мнавӣм – дъщерята на Ману; дака – цар Дака; упайеме – се омъжи; хи – разбира се; аджа-тмаджа – син на Брахм.

Скъпи Видура, така потомците, създадени от мъдреците и дъщерите на Кардама, увеличиха броя на вселенските обитатели. Всеки, който с вяра слуша разказа за династията им, се освобождава от последиците на всичките си грехове. А третата дъщеря на Ману, известна като Прасӯти, се омъжи за сина на Брахм на име Дака.

« Previous Next »