Text 15
надатсу тудхнеу
джая-кшив атхо мдхе
удатихад ратхас тася
нӣхрд ива бхскара
надатсу – както викаха; тудхнеу – призрачните яки; джая-кшиу – оповестявайки победата си; атхо – тогава; мдхе – в сражението; удатихат – се появи; ратха – колесницата; тася – на Дхрува Махрджа; нӣхрт – от мъглата; ива – като; бхскара – слънцето.
Спечелили една схватка, яките вече викаха, че са удържали победа над Дхрува Махрджа. Ала неочаквано пред тях се появи колесницата му, която грееше като слънцето, ненадейно изплувало от мъглата.
В тази строфа Дхрува Махрджа е сравнен със слънцето, а многобройното войнство на яките – с гъста мъгла. Мъглата е безпомощна пред слънцето. Понякога тя сякаш го скрива, но в действителност слънцето не може да бъде покрито от нищо. Облаците могат да възпрепятстват нашето зрение, но не и да покрият слънцето. Използваното сравнение подчертава величието на Дхрува Махрджа, което остава непомрачено във всички обстоятелства.