ТЕКСТ 10
ня мрго хи сдхӯн
хӣкешнувартинм
яд тмна парг гхя
пашувад бхӯта-ваишасам
на – никога; аям – този; мрга – път; хи – определено; сдхӯнм – на святите личности; хӣкеша – на Върховната Божествена Личност; анувартинм – следвайки пътя; ят – който; тмнам – азът; парк – тялото; гхя – приемайки за; пашу-ват – като животни; бхӯта – на живи същества; ваишасам – убийство.
Този, който не може да направи разлика между себе си и своето тяло, убива чуждите тела като животно. Насилието е особено недопустимо за святите личности, които са поели по пътя на преданото служене за Върховната Божествена Личност.
Особено внимание заслужават думите сдхӯн хӣкешнувартинм. Сдху значи „свят човек“. Ала кой може да бъде наречен свят? Този, който е посветил целия си живот на предано служене за Върховната Божествена Личност, Хӣкеша. В Нрада пачартра е казано: хӣкеа хӣкеша-севана бхактир учяте – когато всички сетива са впрегнати в служене на Върховната Божествена Личност, това се нарича бхакти, или предано служене. Защо му е на този, който служи на Бога с цялото си същество, да търси сетивни наслади? Ману напомнил на Дхрува Махрджа, че чистият слуга на Бога не бива подобно на животно да върши действия, продиктувани единствено от телесни концепции. Животното гледа на телата на останалите животни като на своя храна и изцяло във властта на тази телесна концепция, напада другото животно. Но хората, и особено преданите на Бога, нямат право да постъпват по такъв начин. Един сдху, един предан светец, не може да убива животни без нужда.