No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 11

сарва-бхӯттма-бхвена
бхӯтвса хари бхавн
рдхпа дуррдхя
иос тат парама падам

сарва-бхӯта – във всички живи същества; тма – Свръхдушата; бхвена – с медитация; бхӯта – на всичко съществуващо; всам – обител; харим – Бог Хари; бхавн – ти; рдхя – с обожание; па – си постигнал; дуррдхям – който трудно може да бъде спечелен; вио – на Бог Виу; тат – това; парамам – върховно; падам – положение.

Да се постигне духовната обител на Бог Хари на планетите във Вайкуха, е изключително трудно, но ти вече заслужи тази щастлива участ с това, че го обожава като най-висшето убежище на всички живи създания.

В материалното тяло не може да има живот, ако в него не се подслонят душата и Свръхдушата. Душата е зависима от Свръхдушата, която присъства дори в атомите. И понеже и материята, и духът са изцяло подчинени на Върховния Бог, в тази строфа Богът е наречен бхӯтвса. Дхрува Махрджа бил катрия и можел да възрази на дядо си Ману, който го призовавал да спре да се сражава. Дълг на всеки катрия е да се бие с враговете си, но Дхрува разбирал също, че Върховният Бог присъства в тялото на всяко живо същество и затова всяко създание може да бъде смятано за негов храм. Той разбирал, че по същата причина е забранено да се убиват живи същества, без за това да има сериозни основания.

« Previous Next »