No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 21

вигя тв уттамагя-кикарв
абхюттхита сдхваса-висмта-крама
нанма нмни ган мадхудвиа
прат-прадхнв ити сахатджали

вигя – като разбра; тау – тях; уттама-гя – на Бог Виу (който е най-прославен); кикарау – двама слуги; абхюттхита – се изправи; сдхваса – объркан; висмта – забрави; крама – правилно поведение; нанма – отдаде почитания; нмни – имена; ган – възпяващ; мадху-двиа – на Бога (врага на Мадху); прат – спътници; прадхнау – главни; ити – така; сахата – почтително посрещнати; аджали – с допрени длани.

Като разбра, че тези необикновени създания са лични слуги на Върховната Божествена Личност, Дхрува Махрджа веднага се изправи, но толкова бе смутен от присъствието им, че в объркването си забрави как подобава да ги посрещне. Затова просто им се поклони с допрени длани и напевно започна да повтаря святите имена на Бога.

Повтарянето на святите имена на Бога винаги е уместно. Когато видял четириръките виудӯти, които били ослепително красиви, Дхрува Махрджа веднага разбрал, че те са лични слуги на Бог Виу, но в първия момент се смутил и объркал. Ала понеже започнал да повтаря святото име на Бога, мантрата Харе Ка, той напълно удовлетворил своите необичайни гости, които се появили толкова неочаквано. Възпяването на святото име на Бога е най-висшето съвършенство. Дори когато човек не знае как да удовлетвори Бог Виу или неговите слуги, ако искрено повтаря святото име на Бога, той ще постигне успех. Затова и в премеждие, и в сполука преданият постоянно повтаря мантрата Харе Ка. Ако го застрашава опасност, по този начин той веднага намира спасение, а ако лично вижда Бог Виу или спътниците му, успява да ги удовлетвори, повтаряйки мах-мантрата. Такава е нейната абсолютна природа. Затова човек винаги може да повтаря Харе Ка – и в щастие, и в беда.

« Previous Next »