ТЕКСТ 20
татрну дева-праварау чатур-бхуджау
шмау кишорв арумбуджекаау
стхитв аваабхя гад сувсасау
кирӣа-хргада-чру-куалау
татра – там; ану – тогава; дева-праварау – двама много красиви полубогове; чату-бхуджау – с четири ръце; шмау – тъмнокожи; кишорау – съвсем млади; аруа – червен; амбуджа – лотос; ӣкаау – с очи; стхитау – разположени; аваабхя – държащи; гадм – боздугани; сувсасау – с прекрасни одежди; кирӣа – корони; хра – огърлици; агада – гривни; чру – красиви; куалау – с обици.
Във въздушния кораб Дхрува Махрджа видя двама необикновено красиви спътници на Бог Виу. Те бяха много млади, с възчерна блестяща кожа, имаха по четири ръце, а очите им бяха като два алени лотоса. Двамата бяха облечени в прекрасни одежди и носеха огърлици, гривни и обици, в ръцете си държаха боздугани, а главите им бяха увенчани с красиви корони.
Жителите на Виулока имат външността на Бог Виу и като него държат в ръцете си боздуган, раковина, лотос и диск. Тази строфа ясно посочва, че те са четириръки и са облечени в прекрасни одежди, а описанието на накитите по телата им точно съответства на описанието на накитите по тялото на Бог Виу. Всичко това показва, че двете необикновени същества, които слезли от въздушния кораб, идвали от Виулока, планетата на Бог Виу.