ТЕКСТ 29
парӣтбхярчя дхигря
прадв абхивандя ча
ийеа тад адхихту
бибхрад рӯпа хирамаям
парӣтя – обиколи; абхярчя – покланяйки се; дхия-агрям – трансценденталния кораб; прадау – на двамата спътници; абхивандя – отдаде почит; ча – също; ийеа – възнамеряваше; тат – този кораб; адхихтум – да се качи; бибхрат – сияеща; рӯпам – формата му; хирамаям – златна.
Преди да се качи на борда му, Дхрува Махрджа се поклони на въздушния кораб, обиколи го от всички страни и отдаде почит на спътниците на Виу. В този момент тялото на Дхрува цялото се преобрази и засия сякаш бе от искрящо разтопено злато. Той вече бе напълно готов да се качи на въздушния кораб.
В абсолютния свят въздушният кораб, спътниците на Бог Виу и Той самият са напълно духовни. Там няма и следа от материални замърсявания. В духовния свят всичко е еднакво по качество. Преданите обожават не само Бог Виу, но и слугите му, неговите атрибути, въздушния му кораб и обителта му, защото нещата, които са свързани с Виу, не се различават от самия него. Дхрува Махрджа добре знаел това, защото бил чист ваиава. Ето защо преди да отпътува, той се поклонил на пратениците на Бог Виу и на въздушния кораб. В този момент тялото му станало напълно духовно и засияло като разтопено злато. Така Дхрува Махрджа придобил същата духовна природа като всичко останало във Виулока.
Философите мвдӣ не могат да си представят как духовното единство може да обединява многообразни същности. Тяхната концепция за единството изключва всяка възможност за многообразие. Именно затова те са имперсоналисти. Както Шишумра, Виулока или Дхрувалока са коренно различни от материалния свят, така и храмът на Виу тук, на Земята, няма нищо общо със заобикалящия го свят. Трябва да знаем, че когато прекрачваме прага на храма, влизаме в духовния свят. В храма всичко е трансцендентално – Бог Виу, неговият трон, покоите му, всички предмети, свързани с обожанието. Трите гуи – саттва-гуа, раджо-гуа и тамо-гуа – нямат достъп дотам. Казва се, че животът в гората е в гуата на доброто, животът в града е в гуата на страстта, а животът в бордей, в пивница или в кланица е живот в гуата на невежеството. Но този, който живее в храма, живее на Вайкуха. В храма всичко е достойно за обожание по същия начин, както обожаваме Бог Виу, Ка.