No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 36

яд бхрджамна сва-ручаива сарвато
локс трайо хй ану вибхрджанта ете
ян нвраджа джантуу йе 'нануграх
враджанти бхадри чаранти йе 'нишам

ят – която планета; бхрджамнам – светеща; сва-руч – със собствено сияние; ева – само; сарвата – навсякъде; лок – планетни системи; трая – три; хи – именно; ану – вследствие на това; вибхрджанте – излъчват светлина; ете – тези; ят – която планета; на – не; авраджан – са постигнали; джантуу – към живите същества; йе – тези, които; анануграх – немилостиви; враджанти – достигат; бхадри – добри дела; чаранти – извършват; йе – тези, които; анишам – постоянно.

Сияйните планети Вайкухи, с чиято отразена светлина светят всички небесни тела в материалния свят, са недостъпни за ония, които не са милостиви към другите живи създания. Само личностите, непрекъснато вършещи добро за останалите, могат да достигнат планетите във Вайкуха.

В тази строфа се говори за две особености на планетите във Вайкуха. Първата е, че на тях няма нужда от слънце и от луна. Този факт е потвърден в Упаниадите и в Бхагавад-гӣт (на тад бхсаяте сӯрьо на шашко на пвака). Вайкухалоките в духовния свят сами излъчват сияние, затова там няма нужда от слънце, луна или електричество. Светлината в материалния свят всъщност е отражение на сиянието от Вайкуха. Слънцето във всяка материална вселена свети с отразеното сияние на планетите във Вайкуха, а звездите и луните отразяват светлината на Слънцето. С други думи, всички небесни тела в материалния космос получават светлината си от духовния свят. Хората от материалния свят обаче могат да стигнат до Вайкухалока само ако непрекъснато вършат дела, които носят благо на всички живи създания. Такива неспирни благодеяния са възможни само в Ка съзнание. В този свят няма друга хуманна дейност, която човек би могъл да върши двайсет и четири часа в денонощието.

Този, който притежава Ка съзнание, постоянно мисли как да върне цялото страдащо човечество вкъщи, при Бога. И понеже постоянно е в Ка съзнание, дори и да не успее да спаси всички обусловени души, неговият път към Вайкуха е широко открит. Нещо повече, не само той е достоен да влезе в духовния свят – всеки, който го следва, също постига духовното царство. Хората, чиито дейности са насочени против други живи създания, се наричат кармӣ. Кармӣте постоянно враждуват един с друг. Заради сетивното наслаждение те са в състояние да убият хиляди невинни животни. Гнӣте не вършат тежки грехове като кармӣте, ала не се стремят да върнат при Бога другите живи същества. Те се подлагат на отречения за собственото си освобождение. Йогӣте, които се опитват да постигнат мистични сили, също се интересуват единствено от своето собствено величие и съвършенство. Но ваиавите, преданите, са слуги на Върховния Бог. Посвещавайки се на Ка съзнание, те реално, на практика вършат най-важната и най-хуманната дейност – спасяват падналите души. Само Ка осъзнатите личности могат да влязат в духовния свят. Това е потвърдено в настоящата строфа, а също и в Бхагавад-гӣт, където Богът казва, че никой не му е по-скъп от оня, който проповядва неговото послание из целия свят.

« Previous Next »