ТЕКСТ 52
ида ма те 'бхихита курӯдваха
дхрувася викхта-вишуддха-кармаа
хитврбхака крӣанакни мтур
гха ча виу шараа йо джагма
идам – това; ма – от мен; те – на теб; абхихитам – описано; куру-удваха – о, велики потомъко на Кауравите; дхрувася – на Дхрува; викхта – много славни; вишуддха – много чисти; кармаа – чиито дейности; хитв – изоставяйки; арбхака – дете; крӣанакни – играчки; мту – на майка си; гхам – дом; ча – също; виум – при Бог Виу; шараам – убежище; я – този, който; джагма – отиде.
Трансценденталните дейности на Дхрува Махрджа са добре известни по целия свят заради своята чистота. В детството си Дхрува се отказа от всички игри, напусна грижите на своята майка и прие подслон при Върховната Божествена Личност, Виу. Скъпи Видура, разказах ти всичко в най-големи подробности и с това завършвам сказанието си.
Както е казал Чакя Паита, животът е кратък, но ако човек постъпва достойно, славата му го надживява. Славата на предания на Бог Ка е нетленна като славата на самата Върховна Божествена Личност. Затова делата на Дхрува Махрджа са описани с два епитета: викхта, „много славни“, и вишуддха, „трансцендентални“. Като напуснал дома си още в най-ранно детство и се усамотил в гората, за да приеме убежище при Върховната Божествена Личност, Дхрува Махрджа извършил подвиг, който остава неповторим в историята на света.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към дванадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Дхрува Махрджа се връща при Бога“.