ТЕКСТ 6
бхаджасва бхаджанӣгхрим
абхавя бхава-ччхидам
юкта вирахита шакт
гуа-майтма-мя
бхаджасва – отдавай предано служене; бхаджанӣя – достоен за обожание; агхрим – на него, чиито лотосови нозе; абхавя – за освобождение от материалното съществуване; бхава-чхидам – който разсича възела на материалното робство; юктам – свързан; вирахитам – отделен; шакт – от енергията си; гуа-май – състояща се от гуите на материалната природа; тма-мя – от необозримата му енергия.
Отдай се без остатък на преданото служене за Бога, защото само Той може да ни спаси от робството на материалното битие. Въпреки че Богът е свързан с материалната си енергия, Той няма нищо общо с нейните действия. Всичко в материалния свят се осъществява от непостижимата енергия на Върховната Божествена Личност.
В тази строфа Кувера отново съветва Дхрува Махрджа да посвети живота си на преданото служене. Предано служене обаче не може да се отдава на Брахман, на безличностния аспект на Върховната Божествена Личност. Думата бхаджасва, която значи „отдавай предано служене“, винаги предполага наличието на слуга, на служене и на личност, приемаща служенето. Богът, Върховната Личност, е обектът, на когото се служи, дейностите, извършвани за негово удоволствие, се наричат служене, а този, който извършва служенето, се нарича слуга на Бога. Друга важна идея в тази строфа е, че трябва да служим единствено на Върховния Бог. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт (мм ека шараа враджа). Няма нужда да служим на полубоговете, които могат да бъдат сравнени просто с ръце и крака на Върховния Бог. Когато живото същество служи на Върховния Бог, едновременно с това то служи и на крайниците на Бога, така че не се налага да им служи отделно. В Бхагавад-гӣт (12.7) се казва: тем аха самуддхарт мтю-сасра-сгарт. Това значи, че за да покаже особеното си предразположение към предания, отвътре, от неговото сърце Богът го направлява по такъв начин, че накрая преданият се освобождава от робството на материалното съществуване. Никой друг освен Върховния Бог не може да помогне на живото същество да се измъкне от материалния свят. Материалната природа е изява на една от многобройните енергии на Върховната Божествена Личност (парся шактир вивидхаива шрӯяте). Тя е една от енергиите на Бога, както топлината и светлината са енергии на огъня. Тя не се различава от него, но в същото време Той няма нищо общо с нейните действия. Живото същество, което спада към междинната енергия, става пленник на материалната енергия заради желанието си да господства над материалния свят. Богът стои настрана от всичко това, но когато живото същество започне да му служи с преданост, Той се привързва към служенето му – това се нарича юктам. За преданите Богът присъства дори в материалната енергия; така се проявява неговото безгранично могъщество. Материалната енергия действа чрез трите гуи, чрез трите материални качества, които определят всички дейности в материалното съществуване и следствията от тях. Тези, които не служат на Бога, се заплитат в подобни дейности. Но преданите, които са свързани в едно цяло с Върховната Божествена Личност, са освободени от материалните дейности и техните следствия. Затова тук Богът е наречен бхава-ччхидам – този, който може да освободи живото същество от робството на материалното съществуване.