No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 8

маитрея увча
са рджа-рджена варя чодито
дхруво мах-бхгавато мах-мати
харау са вавре 'чалит смти я
таратй аятнена дуратяя тама

маитрея увча – Маитрея каза; са – той; рджа-рджена – от царя на царете (Кувера); варя – за благословия; чодита – помолен; дхрува – Дхрува Махрджа; мах-бхгавата – съвършен чист предан; мах-мати – изключително интелигентен и мъдър; харау – за Върховната Божествена Личност; са – той; вавре – поиска; ачалитм – непоколебима; смтим – памет; я – с която; тарати – преодолява; аятнена – лесно; дуратяям – непреодолимото; тама – невежество.

Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, когато Кувера, царят на яките, предложи на Дхрува Махрджа каквато поиска благословия, Дхрува, който бе най-великият от чистите предани, а също разумен и мъдър цар, помоли за непоколебима вяра в Божествената Личност и за това, винаги да помни Върховния Бог, защото само така човек може да прекоси океана на невежеството, непреодолим за останалите.

Според вещите последователи на Ведите има няколко вида благословии: благословии за религиозност и благочестие, за материален просперитет, за сетивно наслаждение и за освобождение. Тези четири насоки в човешката дейност се наричат чатур-варга. Сред четирите категории (чатур-варга) освобождението се смята за най-висшето благо в материалния свят. Преодоляването на материалното невежество е признато за най-висшата пуруртха, т.е. благословия за човека. Но Дхрува Махрджа помолил за благословия, която превъзхождала дори най-висшата пуруртха. Той поискал вечно да помни лотосовите нозе на Бога. Това равнище на съществуване се нарича пачама-пуруртха. Когато преданият се издигне до него и просто отдава на Бога предано служене, четвъртата пуруртха, освобождението, загубва за него всякаква стойност. Във връзка с това Шрӣла Прабодхнанда Сарасватӣ казва, че за предания освобождението е истински ад, а сетивното наслаждение на райските планети – мираж, който няма действителна стойност. Йогӣте си поставят за цел да покорят сетивата си, но за предания сетивният контрол не представлява ни най-малка трудност. Сетивата са сравнявани със змии, но за предания отровните зъби на тези змии са счупени. Така Шрӣла Прабодхнанда Сарасватӣ разглежда едно по едно всички завоевания, които човек може да постигне в този свят, и недвусмислено показва, че за предания те са лишени от смисъл. Дхрува Махрджа бил мах-бхгавата, най-извисен чист предан, и се отличавал с изключителна интелигентност (мах-мати). Само най-интелигентните хора могат да поемат по пътя на преданото служене, по пътя на Ка съзнание. Извисеният предан притежава изключителна интелигентност и затова не се интересува от материални блага. Самият цар на царете предложил на Дхрува Махрджа богатствата си. Кувера, пазителят на съкровищата на полубоговете, чието единствено задължение е да дарява материалистите с несметни богатства, е наречен цар на царете, защото никой не може да стане цар без неговата благословия. И така, царят на царете лично предложил на Дхрува Махрджа всичките си съкровища, но Дхрува отказал да ги приеме. Затова в тази строфа той е наречен мах-мати – изключително разумен и мъдър.

« Previous Next »