No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 28

на видмеха девн
хелана ваям ав апи
ян на гханти бхгн свн
йе дев карма-скиа

на – не; видма – можем да открием; иха – във връзка с това; девнм – на полубоговете; хеланам – обида, пренебрежение; ваям – ние; ау – и най-малката; апи – дори; ят – заради която; на – не; гханти – приемат; бхгн – дялове; свн – свои; йе – които; дев – полубоговете; карма-скиа – свидетели на жертвоприношението.

Скъпи царю, не откриваме и най-малка причина, поради която полубоговете могат да се чувстват обидени или пренебрегнати, ала въпреки това, наблюдавайки жертвения обред, те отказват да приемат своите дялове. Не можем да разберем защо става така.

От тази строфа научаваме, че ако жреците проявяват небрежност, полубоговете не приемат онова, което им се предлага като жертва. В преданото служене също могат да бъдат допуснати оскърбления – такива грешки се наричат сев-апардха. Преданите, които обожават мӯртите на Рдх и Ка в храма, трябва да се стараят да не допускат подобни грешки. Всички тези нарушения са описани в книгата Нектарът на предаността. Ако превърнем обожанието на мӯртите във формално зрелище, без да се стремим да избягваме сев-апардха, Рдх и Ка няма да приемат нищо от нашето служене, защото то е извършено без преданост. Следователно преданите не бива да си измислят свои начини за храмово обожание, а трябва стриктно да следват принципите на чистотата и тогава Ка ще приема всичко, което те му предлагат.

« Previous Next »