ТЕКСТ 46
кад-апатя вара манйе
сад-апатч чхуч падт
нирвидйета гхн мартьо
ят-клеша-нивах гх
кад-апатям – лош син; варам – по-добре; манйе – аз мисля; сат-апатт – отколкото добър син; шучм – на скръб; падт – източник; нирвидйета – загубва привързаност; гхт – към дома; мартя – смъртен; ят – заради когото; клеша-нивах – адски; гх – дом.
Но все пак по-добре лош син, отколкото добър – размишляваше царят, – защото добрият син кара човека да се привърже към своя дом, а лошият – не. Лошият син превръща дома в ад и тогава човек, ако има поне малко разум, лесно се откъсва от семейното си огнище.
Царят започнал да мисли за човешката привързаност към семейното огнище и за преодоляването ѝ. Прахлда Махрджа сравнява семейния живот със сляп кладенец. Човек, който падне в такъв кладенец, много трудно може да се измъкне от него и да се върне към живота. Прахлда Махрджа ни съветва да напуснем слепия кладенец на семейното съществуване колкото може по-скоро и да отидем в гората, за да приемем подслон при Върховната Божествена Личност. Във ведическото общество било задължително човек да приеме внапрастха или саннса и да напусне дома си. Но хората са толкова привързани към своето семейство, че не желаят да се разделят с него до самия миг на смъртта. Затова цар Ага, който бил склонен към отречение, приел лошия си син като положителен стимул да напусне своя дом. Така царят стигнал до заключението, че неговият лош син всъщност му е съюзник, защото му помага да изкорени от сърцето си привързаността към семейния живот. В крайна сметка всеки трябва да се освободи от привързаността си към материалното съществуване. И ако с възмутителното си поведение лошият син принуждава своя баща да напусне семейното огнище, той всъщност му прави ценна услуга.