ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: О, доблестни Видура – продължи Маитрея, – великите мъдреци начело с Бхгу винаги мислят за добруването на хората. Когато видяха, че в отсъствието на цар Ага няма кой да защитава интересите на народа, те разбраха, че без владетел хората ще станат непокорни и ще спрат да следват религиозните принципи.

ТЕКСТ 2: Тогава мъдреците повикаха Сунӣтх, царицата майка, и с нейно разрешение поставиха на престола Вена, поверявайки в ръцете му управлението на целия свят. Всички министри обаче осъдиха това решение.

ТЕКСТ 3: Вена беше станал пословичен със своята жестокост и безсърдечие, затова щом се разнесе вестта, че е възкачен на престола, от страх крадците и злодеите в царството се пръснаха и се изпокриха подобно на плъхове, които бягат от змии.

ТЕКСТ 4: Когато зае престола, той се сдоби с осемте достояния, получи изключителна власт и заради всичко това силно се възгордя. Лъжливото му самомнение го караше да си мисли, че в целия свят няма равен на него, и той започна да оскърбява святите личности.

ТЕКСТ 5: Веднъж, напълно заслепен от властта си, цар Вена се качи на една колесница и като побеснял слон започна да обикаля из царството си. Където се появеше, небето и земята се разтреперваха.

ТЕКСТ 6: От сега нататък на два пъти родените (брхмаите) бе забранено да извършват каквито и да е жертвоприношения, да раздават пожертвования и да предлагат в огъня пречистено масло. Оглушавайки цялата страна с литаврите си, цар Вена практически сложи край на всички религиозни обреди.

ТЕКСТ 7: Тогава великите мъдреци се събраха и като обсъдиха жестокостите на безсърдечния Вена, решиха, че над човечеството е надвиснала голяма опасност и светът е изправен пред катастрофа. Така, от състрадание към човешкия род, те започнаха да се съветват, още повече че именно те извършваха жертвоприношенията.

ТЕКСТ 8: След като се посъветваха помежду си, мъдреците стигнаха до извода, че хората са застрашени от две страни – те бяха като мравки, намиращи се в дърво, което гори и от двата края. Народът бе в тежко положение както заради крадци и злосторници, така и заради безотговорния цар.

ТЕКСТ 9: Размишлявайки как да спасят държавата от анархията, мъдреците изтъкнаха, че са поставили Вена за цар само заради политическата криза в страната, макар той да не притежавал нуждите качества. Но уви, самият цар се превърнал в източник на нещастие за народа. Как хората могат да бъдат щастливи в такова положение?

ТЕКСТ 10: Цар Вена е роден от утробата на Сунӣтх – разсъждаваха мъдреците, – затова е толкова зъл по природа. Да поддържаш такъв цар, е все едно да храниш змия с мляко, защото тъкмо той е причината за всички сегашни беди.

ТЕКСТ 11: Ние провъзгласихме Вена за цар, за да защитава своите поданици, но вместо това той се превърна във враг на народа си. Въпреки всичко обаче трябва да се опитаме да го вразумим, защото иначе ние също ще носим отговорност за злодеянията му.

ТЕКСТ 12: Разбира се, ние много добре знаехме за лошата му природа – продължиха да разсъждават святите мъдреци, – но въпреки това го поставихме на царския трон. Ако не успеем да го накараме да се вслуша в съветите ни, целият народ ще го прокълне и ние също ще се присъединим към проклятието. Имаме достатъчно сила, за да изпепелим този злодей.

ТЕКСТ 13: С това решение великите мъдреци отидоха при цар Вена. Понеже искаха да го усмирят, те сдържаха гнева си и се обърнаха към него с такива любезни слова.

ТЕКСТ 14: Скъпи царю – казаха великите мъдреци, – дошли сме да ти дадем добър съвет. Молим те, чуй това, което ще кажем. Ако ни послушаш, ще имаш дълъг живот, богатството и силата ти ще се увеличат, а ти самият ще си спечелиш добра слава.

ТЕКСТ 15: Хората, които живеят в съответствие с регулиращите принципи и подчиняват на тях своята реч и дейностите на ума, тялото и интелигентността си, се издигат до райското царство, където няма страдания. Освободени от всички материални влияния, те постигат безкрайно щастие.

ТЕКСТ 16: Мъдреците продължиха: Затова, о, юначни царю, не бива да ставаш причина за духовната деградация на обикновените хора. Ако с дейностите си препятстваш духовното развитие на своя народ, много скоро ще загубиш богатството и властта си.

ТЕКСТ 17: Святите личности продължиха: Царят, който опазва своите поданици както от произвола на покварени министри, така и от набезите на крадци и престъпници, е благочестив и затова има право да събира данъци от народа си. Такъв благороден монарх е достоен да се наслаждава не само в този живот, но и в следващия.

ТЕКСТ 18: Благочестив е онзи цар, в чиято държава хората стриктно следват обществената система от осем подразделения (варшрама) и като изпълняват отредените им задължения, обожават Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 19: О, благородни, ако царят се грижи поданиците му да обожават Върховната Божествена Личност, която е изначалната причина на космическото творение и Свръхдушата във всяко сърце, Богът ще бъде доволен от действията му.

ТЕКСТ 20: Дори великите полубогове, управители на процесите във вселената, обожават Върховната Божествена Личност. За този, който е удовлетворил Бога, няма нищо непостижимо. Затова всички полубогове, отговарящи за планетите във вселената, както и обитателите на тези планети с голямо удоволствие обожават Върховния Бог, като му предлагат всякакви дарове.

ТЕКСТ 21: Скъпи царю, Върховната Божествена Личност заедно с повелителите на многобройните планети във вселената се наслаждава на жертвоприношенията, които се извършват на всички тези планети. Върховният Бог е същината на трите Веди, собственикът на всичко и крайната цел на всички лишения. Затова твоите поданици трябва да извършват различни жертвоприношения, които ще ти осигурят напредък. Нещо повече, ти трябва по всякакъв начин да ги насърчаваш да извършват такива жертвоприношения.

ТЕКСТ 22: Ако всички брхмаи в твоето царство извършват жертвоприношения, полубоговете, които са пълни еманации на Бога, ще бъдат много доволни и с готовност ще изпълняват желанията ти. Затова, о, юначни царю, никога недей да спираш жертвените обреди, защото това е обида срещу полубоговете.

ТЕКСТ 23: О, излиза, че сте съвсем неопитни! – възкликна цар Вена. – С голямо съжаление забелязвам, че тънете в безбожие, но си въобразявате, че следвате религиозните принципи. По същия начин разпътната жена изоставя съпруга си, който я осигурява с всичко, и си намира любовник, когото да почита като съпруг.

ТЕКСТ 24: Ако някой заради дълбоко невежество не обожава царя, който всъщност е самата Върховна Божествена Личност, той не намира щастие нито в този свят, нито в света след смъртта си.

ТЕКСТ 25: Какви са тези полубогове, на които сте толкова предани? Привързаността ви към тях е като любовта на развратницата, която занемарява съпружеските си задължения и посвещава цялото си внимание на своя любовник.

ТЕКСТОВЕ 26 – 27: Бог Виу, Брахм, Шива, Индра, повелителят на въздуха Вю, Яма – повелителят на смъртта, полубогът на Слънцето, господарят на дъждовете, ковчежникът Кувера, полубогът на Луната, богинята на Земята, Агни – полубогът на огъня, Варуа – повелителят на водите, и всички останали велики полубогове, които могат да благославят и да проклинат, са въплътени в тялото на царя. Затова царят се нарича обител на полубоговете, а те са само различни части от тялото му.

ТЕКСТ 28: Затова, о, брхмаи – продължаваше цар Вена, – трябва да забравите ненавистта си към мене и да ме обожавате, като извършвате обредни церемонии и жертвоприношения в моя чест. Ако въобще имате някакъв разум, трябва да знаете, че няма личност по-висша от мене и затова само аз съм достоен да приемам пръв вашите жертвени дарове.

ТЕКСТ 29: Великият мъдрец Маитрея продължи: Така заради безпътния си и порочен живот царят напълно загуби разум. Той се отклони от правия път и се лиши от всяка възможност за добра участ и щастие. И тъй като не прие съвета на великите мъдреци, които се обърнаха към него почтително, той напълно заслужи своята гибел.

ТЕКСТ 30: Бъди благословен, о Видура! Така глупавият цар, който се мислеше за всезнаещ, дълбоко оскърби мъдреците, отхвърляйки благочестивата им молба, и засегнати от дръзките му слова, те истински се разгневиха.

ТЕКСТ 31: Смърт! Смърт за него! – в един глас завикаха мъдреците. – Този е най-жестокият и порочният грешник в света. Ако бъде оставен сред живите, той скоро ще превърне в пепелище целия свят.

ТЕКСТ 32: Този покварен и безочлив човек не заслужава да седи на царския трон – добавиха мъдреците. – В нечуваното си безсрамие той се осмели да оскърби дори Върховната Божествена Личност, Бог Виу!

ТЕКСТ 33: Кой друг освен порочният цар Вена би се осмелил да оскърбява Бога, Върховната Личност, на когото дължи всичките си блага и богатства?

ТЕКСТ 34: Така великите мъдреци най-накрая дадоха воля на своя дълго сдържан гняв и решиха незабавно да унищожат царя. Заради оскърбленията си срещу Върховната Божествена Личност той вече бе пътник за царството на смъртта. И така, без дори да се докосват до оръжие, само с гневните си слова мъдреците убиха цар Вена.

ТЕКСТ 35: След това мъдреците се завърнаха по отшелническите си обители, а Сунӣтх, майката на цар Вена, остана да оплаква смъртта на сина си. С помощта на специални билки и мантри (мантра-йогена) тя реши да съхрани неговите останки.

ТЕКСТ 36: Веднъж същите тези мъдреци, след като се изкъпаха в река Сарасватӣ, започнаха да изпълняват всекидневните си задължения, предлагайки пречистено масло в жертвените огньове. След това те седнаха на брега на реката и заговориха за трансценденталната личност на Бога и за неговите забавления.

ТЕКСТ 37: По онова време страната бе сполитана от беди, които предизвикваха хаос и паника. Затова мъдреците подеха: Царят е мъртъв и земята остана без покровител. Нищо чудно крадци и разбойници да започнат да измъчват мирните хора.

ТЕКСТ 38: Както разговаряха помежду си, великите мъдреци изведнъж видяха, че от всички страни се надига пясъчна буря. Облаците прах бяха вдигнати от препускащи разбойници, които извършваха нападения и грабежи.

ТЕКСТОВЕ 39 – 40: Щом видяха пясъчната буря, святите личности разбраха, че смъртта на цар Вена е довела страната до хаос. В отсъствието на владетел вече нямаше ред и законност и това развързваше ръцете на убийци, крадци и измамници, които ограбваха беззащитните хора. Мъдреците имаха достатъчно сила, за да обуздаят всички престъпници, както по-рано бяха унищожили цар Вена, но решиха, че ще е неправилно да постъпят така. Ето защо те не предприеха мерки срещу злодеянията.

ТЕКСТ 41: Брхмаите са спокойни и безпристрастни, защото се отнасят еднакво към всички – разсъждаваха великите мъдреци. – Това обаче не значи, че те имат право да гледат равнодушно нещастието на хората. Такова безразличие изчерпва духовното им могъщество, както водата неусетно изтича от пукнатата делва.

ТЕКСТ 42: Мъдреците решиха, че родът на святия цар Ага не бива да се прекъсва, защото семето му бе много могъщо и потомците му по природа бяха предани на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 43: След като взеха решение, с помощта на особени методи святите мъдреци започнаха с все сила да движат напред-назад бедрата на мъртвия цар Вена, докато от тях не се появи едно същество с размерите на джудже.

ТЕКСТ 44: Съществото, което се роди от бедрата на цар Вена, се наричаше Бхука и беше черно като гарван. Тялото му бе много малко, ръцете и краката му – къси, но устата му беше огромна. То имаше сплескан нос, червеникави очи и рижа коса.

ТЕКСТ 45: Това създание бе толкова смирено и кротко, че веднага щом се роди, се поклони на мъдреците и ги попита: „Господари мои, какво да направя сега?“. Мъдреците отвърнаха: „Заповядай, седни (ниӣда)!“. Така се роди Нида, прародителят на наидите.

ТЕКСТ 46: Щом се роди, Нида веднага прие върху себе си последиците от всички греховни дела на цар Вена. По тази причина неговите потомци, наидите, се занимават изключително с кражби, грабежи, лов и други подобни греховни деяния, заради което им е позволено да живеят само в горите и планините.