ТЕКСТ 23
тасмт пароке 'смад-упашрутнй ала
кариятха стотрам апӣчя-вча
сатй уттамашлока-гунувде
джугупсита на ставаянти сабх
тасмт – следователно; пароке – за по-късни времена; асмат – моите; упашрутни – за възпетите добродетели; алам – достатъчно; кариятха – ще можете да отдадете; стотрам – молитви; апӣчя-вча – о, благородни певци; сати – праведна дейност; уттама-шлока – на Върховната Божествена Личност; гуа – на качествата; анувде – разискване; джугупситам – на презряна личност; на – никога; ставаянти – отдават молитви; сабх – издигнатите.
О, благородни певци, запазете похвалите си за по-късно, когато възпетите от вас добродетели наистина се проявят в моята личност. Издигнатите души, които отдават молитви на Върховния Бог, не приписват подобни добродетели на простосмъртен, който всъщност не ги притежава.
Издигнатите предани на Върховната Божествена Личност съвършено добре знаят кой е Богът и кой не е Бог. Но имперсоналистите, понеже не са предани, нямат представа кой е Богът и никога не се обръщат с молитви към Върховната Божествена Личност. Затова пък те с готовност приемат някой обикновен човек за бог и съчиняват за него молитви, сякаш е самият Върховен. Това е разликата между предания и демона. Демоните си създават свои собствени богове или сами се провъзгласяват за богове, следвайки примера на Рваа и Хираякашипу. Птху Махрджа бил истинска инкарнация на Върховната Божествена Личност, но въпреки това отхвърлил всички възхвали, тъй като все още не бил проявил качествата си на Върховна Божествена Личност. С това той искал да подчертае, че който не притежава дадени добродетели, не бива да позволява на поклонниците и последователите си да го възхваляват заради тях, макар че в бъдеще наистина може да демонстрира такива черти. Ако човек, който не притежава достойнствата на велика личност, разрешава на привържениците си да го славят, надявайки се, че в бъдеще ще придобие тези достойнства, подобни възхвали са в действителност оскърбления.