ТЕКСТ 1
маитрея увча
ити брува нпати
гяк муни-чодит
туувус туа-манасас
тад-вг-амта-сева
маитрея увча – великият мъдрец Маитрея каза; ити – така; брувам – говорейки; нпатим – царят; гяк – певците; муни – от мъдреците; чодит – научени; тууву – възхвалиха, удовлетвориха; туа – изпълнени с радост; манаса – умовете им; тат – неговите; вк – слова; амта – нектарни; сева – като слушаха.
Великият мъдрец Маитрея продължи: Смирените слова на цар Птху, сладки като нектар, изпълниха певците с дълбока вътрешна радост и те отново започнаха да възхваляват царя с прекрасни молитви, както ги бяха научили великите мъдреци.
Думата муни-чодит, употребена в тази строфа, означава, че певците действали според наставленията на великите мъдреци и святите личности. Въпреки че Махрджа Птху току-що бил коронясан и все още не бил проявил божественото си могъщество, тримата певци – сӯта, мгадха и вандӣ – съзнавали, че той е инкарнация на Бога. Те разбрали това благодарение наставленията на великите мъдреци и на учените брхмаи. Човек трябва да разпознава инкарнациите на Бога, като се позовава на наставленията на авторитетите. Не можем да си измисляме свой собствен Бог. Както казва Нароттама дса хкура: сдху-шстра-гуру – всички духовни въпроси трябва да се разглеждат през призмата на наставленията, дадени от святите личности, писанията и духовния учител. Духовен учител е този, който следва наставленията на предшестващите го святи личности, сдху. Истинският духовен учител говори само онова, което е казано в автентичните писания. Обикновените хора трябва да следват наставленията на сдху, шстра и гуру, а наставленията на истинския сдху и гуру не бива да се различават от наставленията на шстрите.
Певците били убедени, че цар Птху е инкарнация на Божествената Личност. Затова въпреки че царят се противопоставил на възхвалите им, защото все още не бил проявил божествените си качества, певците не престанали да го възпяват. Напротив, неговото поведение ги изпълнило с още по-дълбока радост, защото въпреки че бил инкарнация на самия Бог, той бил толкова смирен и приветлив. Във връзка с това можем да си припомним, че в предишната глава (4.15.21) бе споменато, че докато разговарял с певците, цар Птху се усмихвал и бил много любезен. От Бога и инкарнациите му ние също трябва да се научим на такова смирение и благост. Поведението на царя доставило истинско удовлетворение на певците, затова те не само че продължили да го възхваляват, но дори описали бъдещите му деяния, както ги били научили мъдреците и святите личности.