ТЕКСТ 2
нла вая те махимнуваране
йо дева-варьо 'вататра мя
венга-джтася ча пауруи те
вчас-патӣнм апи бабхрамур дхия
на алам – неспособни; ваям – ние; те – твое; махима – величие; ануваране – да опишем; я – ти, който; дева – Божествената Личност; варя – най-изтъкнатият; авататра – дойде; мя – чрез вътрешната му енергия или по безпричинната му милост; вена-ага – от тялото на цар Вена; джтася – появил се; ча – и; пауруи – славни деяния; те – твои; вча-патӣнм – на великите оратори; апи – въпреки че; бабхраму – се объркаха; дхия – умовете.
Певците продължиха: Скъпи царю, ти си непосредствена инкарнация на Бог Виу, Върховната Божествена Личност, и по неговата безпричинна милост си дошъл на Земята. Ето защо ние сме неспособни да възпеем великите ти деяния така, както те заслужават. Въпреки че ти се появи от тялото на цар Вена, дори велики оратори като Брахм и другите полубогове не могат изчерпателно да опишат твоите удивителни подвизи.
В тази строфа думата мя значи „по безпричинната ти милост“. Философите мвдӣ превеждат м като „илюзия“ или „лъжовност“. Но думата м има и друго значение – „безпричинна милост“. Съществуват два вида м: йога-м и мах-м. Махм е еманация на йога-м и те двете са различни проявления на вътрешните енергии на Бога. В Бхагавад-гӣт Богът казва, че идва в материалния свят чрез вътрешната си енергия (тма-мя). Следователно твърдението на мвдӣте, че Богът се въплъщава в тяло, създадено от външната, материалната енергия, не отговаря на истината. Както Богът, така и неговите инкарнации са абсолютно независими и благодарение на вътрешната енергия могат да се появяват навсякъде, където поискат. Формално погледнато, цар Птху се родил от мъртвото тяло на цар Вена, но независимо от това той бил инкарнация на Върховния Бог, появила се чрез вътрешната енергия. Богът е свободен да се появи във всяко семейство. Понякога Той идва в материалния свят в образа на риба (матся-аватра), друг път приема формата на глиган (варха-аватра). Богът е напълно свободен и независим и чрез вътрешната си енергия може да се появи, където пожелае. В шстрите се казва, че Ананта – инкарнация на Бога, която има безброй усти – непрекъснато възхвалява Бога, но никога не може да свърши, въпреки че описва неговите качества и деяния от незапомнени времена. Тогава какво да кажем за полубоговете, такива като Шива и Брахм? Писанията посочват, че Шива, Брахм и останалите полубогове винаги обожават Върховния Бог, затова Той е наричан шива-виричи-нутам. Но щом дори полубоговете не могат да намерят подходящи думи, с които да опишат величието на Бога, какво да кажем за обикновените хора? Затова певците сӯта и мгадха се чувствали неспособни да говорят за цар Птху.
Като възхвалява Бога с най-възвишени и отбрани слова, човек се пречиства от материалните замърсявания. И макар че не сме в състояние да отдадем на Бога достойни молитви, наш дълг е въпреки това да се опитваме да намерим подобаващи думи, защото така ще се пречистим. Фактът, че дори полубогове като Брахм и Шива не могат да възхвалят Бога по съвършен начин, не означава, че трябва да спрем да славим Върховния. Напротив, Прахлда Махрджа казва, че всеки трябва да възславя Бога според възможностите си. И ако сме решителни и искрени в своята преданост, Богът ще ни даде необходимата интелигентност, за да можем да му отдаваме подходящи молитви.