ТЕКСТ 23
виспхӯрджаянн джа-гава дхану свая
ядчарат кмм авиахям джау
тад нилилюр диши дишй асанто
лгӯлам удямя ятх мгендра
виспхӯрджаян – свистящ; джа-гавам – направен от волски и кози рога; дхану – неговият лък; сваям – лично; яд – когато; ачарат – пътува; кмм – по земята; авиахям – непобедим; джау – в битка; тад – тогава; нилилю – ще се изпокриват; диши диши – във всички посоки; асанта – нечестивците; лгӯлам – опашка; удямя – вдигнал; ятх – като; мгендра – лъва.
Когато лъвът крачи из джунглата, заплашително вдигнал опашка, всички животни се изпокриват от страх. По същия начин и цар Птху, когато обхожда владенията си, със свистенето на своя непобедим лък, направен от волски и кози рога, ще кара крадците и разбойниците от ужас да се разбягват във всички посоки.
Сравнението на могъщия цар, такъв като Птху Махрджа, с лъв е много точно и подходящо. В Индия и до днес царете катрии са наричани сигх („лъв“). Ако крадците, разбойниците и останалите престъпници не се страхуват от държавния глава, който с желязна ръка пази реда и закона, в страната никога няма да има мир и благополучие. А най-незавидна е участта на страната, в която вместо цар, смел като лъв, държавното управление е оглавявано от жена. Народът на такава страна е достоен за искрено съжаление.