ТЕКСТ 27

В ония времена, когато живял Махрджа Птху, земята била разделена на васални царства, но се управлявала от един император. Подобно на съвременните федерации, древният свят се състоял от отделни държави, но те всички били подчинени на един върховен владетел. Когато в някое от васалните царства започнели да се нарушават принципите на варшрама, императорът веднага поемал управлението на тази държава в свои ръце.

Думата утпита-лока-шаля означава, че Махрджа Птху освободил поданиците си от всички страдания. Шаля значи „бодил, трън“. Животът на човека е пълен със страдания, които пронизват като безмилостни тръни, но всички достойни владетели, чак до времето на Махрджа Юдхихира, знаели как да избавят поданиците си от тях. Известно е, че по времето на Махрджа Юдхихира хората не познавали нито сурови студове, нито палещи горещини и не се измъчвали от тревоги и безпокойства. Такъв е критерият за добро управление. Птху Махрджа също осигурил на своите поданици мир и благополучие, така че те не знаели грижи и страхове. Затова обитателите не само на благочестивите, но и на демоничните планети възхвалявали деянията на благородния цар. Хората, и даже народите, които се стремят да разширят сферите на влиянието си, на всяка цена трябва да обърнат внимание на този факт. Човек може да мисли за световно господство само ако е в състояние да освободи гражданите от трите вида страдания. Той не бива да се стреми към властта, воден от политически или други користни интереси.