ТЕКСТ 6
васу кла упдатте
кле чя вимучати
сама сарвеу бхӯтеу
пратапан сӯрявад вибху
васу – богатства; кле – с течение на времето; упдатте – събира; кле – с течение на времето; ча – също; аям – този цар Птху; вимучати – връща; сама – еднакво; сарвеу – към всички; бхӯтеу – живи същества; пратапан – сияен; сӯря-ват – като бога на слънцето; вибху – могъщ.
По могъщество цар Птху ще бъде равен на бога на слънцето и както слънцето разпръсква светлината си еднакво за всички, така той ще бъде еднакво милостив към всички живи създания. Досущ както слънцето осем месеца изпарява вода, а после, щом настъпи сезонът на дъждовете, я връща обратно още по-щедро, така този цар ще събира от народа си данъци, за да му ги връща обратно в тежки моменти на нужда.
В тази строфа е описана същността на правилната данъчна уредба. Събирането на данъци не е предназначено да осигурява сетивно наслаждение на държавните служители. Средствата, които постъпват от данъчното облагане, трябва да стигат обратно до хората във време на непредвидени бедствия, например при наводнения, глад и други подобни. Те не бива да се разпределят между държавните служители под формата на високи заплати и премии. В Кали юга обаче данъкоплатците се намират в изключително тежко положение, защото парите, които им вземат под формата на високи данъци, отиват единствено за задоволяване личните нужди на високопоставени държавни служители.
Примерът със слънцето в тази строфа е много уместен. Въпреки че слънцето се намира на милиони километри от земята и не се докосва до нея, то влияе върху формирането на почвата ѝ, като изпарява вода от океаните и моретата, след което прави тези земи плодородни, като ги напоява обилно по време на дъждовния сезон. Цар Птху бил съвършен цар и затова управлявал държавата с вещината и умението, с които слънцето поддържа живота по цялата земя.