ТЕКСТ 7
титикатй акрама ваиня
упарй краматм апи
бхӯтн каруа шашвад
ртн кити-вттимн
титикати – изтърпява; акрамам – оскърбление; ваиня – синът на цар Вена; упари – на главата му; краматм – на тези, които тъпчат; апи – също; бхӯтнм – към всички живи същества; каруа – много състрадателен; шашват – винаги; ртнм – към страдащите; кити-втти-мн – приемайки ролята на земята.
Цар Птху ще бъде много, много добър към всичките си поданици. Дори когато някой нещастен човек го оскърби, като потъпче нормите и законите, установени от него, заради безкрайната си милост царят ще забрави това и ще му прости. Тъй като ще е закрилник на целия свят, той ще бъде търпелив като самата земя.
Тук певците сравняват търпението на цар Птху с търпението на земята. Хората и животните постоянно я тъпчат с крака, но независимо от това тя продължава да им дава храна, раждайки зърно и зеленчуци. Тъй като бил съвършен цар, Птху Махрджа досущ като земята щял да бъде търпелив дори към онези, които нарушават законите, и щял да се грижи за тях, като им осигурява зърно и плодове. С други думи, царят е длъжен да се грижи за благополучието на своите поданици дори с цената на личното си спокойствие. В Кали юга обаче положението е съвсем друго. В тази епоха царете и изобщо държавните ръководители се наслаждават на живота с парите, взети от джоба на гражданите под формата на данъци. Несправедливата данъчна уредба принуждава хората да стават мошеници и да укриват доходите си по всевъзможни начини. Най-накрая държавата вече няма да е в състояние да събира данъците, на които разчита, за да посреща огромните си военни и административни разходи, всичко ще се сгромоляса и цялата страна ще потъне в бездна от хаос и произвол.