ТЕКСТ 3

Ведическата цивилизация се основава на съвършеното знание, изложено във Ведите и предавано от великите мъдреци и брхмаи в името на човешкото благо. Наставленията на Ведите се наричат шрути, а обясненията към тях, дело на великите мъдреци, се наричат смти. Коментарите на мъдреците са в пълно съответствие с ведическите принципи. Хората трябва да следват наставленията както на шрути, така и на смти. Който иска да напредне духовно, трябва да приеме наставленията и принципите на писанията и да ги следва. В Бхакти-расмта синдху Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че човек, който се мисли за велик трансценденталист, но не се съобразява с препоръките на шрути и смти, предизвиква само смут в обществото. Човек трябва да следва принципите, изложени в шрути и смти, не само в духовния си живот, но и в своето материално съществуване. А обществото като цяло трябва да следва и Ману смти, тъй като този сборник съдържа законите, които са дадени лично от Ману, бащата на човешкия род.

В Ману смти е казано, че жената никога не бива да бъде оставяна независима: отначало тя трябва да е под покровителството на своя баща, по-късно – на съпруга си, а в старостта си трябва да е под грижите на своите възрастни синове. През целия си живот жената трябва да се намира под нечия опека. Съвременните жени са независими като мъжете, но всеки може да види, че тези жени, макар и еманципирани, не са по-щастливи от жените, които са под закрилата на семействата си. Ако следват наставленията на шрути, смти и на великите мъдреци, хората ще могат да бъдат щастливи не само в този, но и в следващия си живот. За съжаление мошеници и негодници провъзгласяват какви ли не начини и средства човек да стане щастлив. Всеки си измисля собствен път, водещ към щастието. Така истинските духовни и материални ценности се изгубват и хората, объркани, не могат да намерят нито мир, нито щастие в този свят. В опита си да разрешат проблемите, които стоят пред човешкото общество, те създадоха Организацията на обединените нации, но и тя се оказва безсилна да им помогне. Хората са нещастни, защото не следват наставленията на Ведите, които могат да им донесат освобождение.

В тази строфа особено важни са думите асмин и амумин. Асмин значи „в този живот“, а амумин – „в следващия“. За съжаление в наше време дори маститите професори и учени не вярват в живота след смъртта и твърдят, че със смъртта на тялото всичко свършва. Нима човек може да очаква добър съвет от такива глупци и негодници? И въпреки всичко те минават за велики учени и професори. Думата амумин в тази строфа обаче е достатъчно красноречива. Човек трябва да живее така, че да си осигури достойно съществуване и в следващия живот. Както ученикът или студентът полага труд над учебниците, за да може по-късно да живее щастливо, така в този си живот човек трябва да придобие знание, за да постигне вечно и щастливо съществуване след смъртта си. И така, хората трябва да следват наставленията на шрути и смти, защото само по този начин могат да постигнат целта на човешкия живот.