ТЕКСТ 2

В тази строфа Шива е наречен чарчара-гуру, духовен учител на всички живи създания и неодушевени обекти. Често го наричат и Бхӯтантха, което значи „божеството, на което се кланят скудоумните“. С думата бхӯта се назовават и духовете. Шива извисява не само благочестивите, той помага дори на духовете и демоните да се пречистят. Затова той е духовен учител на всички – и на тези, които са глупави и демонични, и на просветените ваиави. В Шрӣмад Бхгаватам се казва и друго: ваиавн ятх шамбху – Шамбху (Шива) е най-великият сред всички ваиави. Следователно, от една страна, той е обект на обожание за скудоумните демони, а, от друга, е най-добрият сред ваиавите, преданите на Бога. От Шива води началото си една от сампрадите, Рудра-сампрадя. Дори понякога Шива да враждува с някого или да се гневи, към личност като него човек не бива да изпитва неприязън. Затова Видура с изненада пита как е възможно някой, и особено Дака, да таи омраза към Шива. Дака също не е обикновено създание. Той е един от Праджпатите, т.е. на него му е поверено да създаде поколение, с което да насели вселената, а дъщерите му, и особено Сатӣ, се отличават с изключителни добродетели. Думата сатӣ значи „най-целомъдрена и вярна“. Винаги, когато става дума за вярност и целомъдрие, се дава пример първо със Сатӣ, дъщеря на Дака и съпруга на Шива. Затова Видура бил толкова удивен. Той разсъждавал: „Дака заема много високо положение, а освен всичко друго е и баща на Сатӣ. А Шива е духовният учител на всички живи създания. Как е могло между тях да възникне такава непримирима омраза, че заради това Сатӣ, най-целомъдрената богиня, да напусне тялото си?“.