ТЕКСТ 22
гхеу кӯа-дхармеу
сакто грмя-сукхеччха
карма-тантра витануте
веда-вда-випанна-дхӣ
гхеу – в семейния живот; кӯа-дхармеу – на престорена религиозност; сакта – привлечен; грмя-сукха-иччха – от желанието за материално щастие; карма-тантрам – плодоносни дейности; витануте – човек извършва; веда-вда – от тълкуването на Ведите; випанна-дхӣ – лишен от здрав разум.
Лицемерният религиозен живот на семейния, който е привързан към материалното щастие и затова предпочита повърхностните тълкувания на Ведите, го лишава и от последните остатъци от здрав разум и той се привързва към плодоносните дейности така, че те стават единствен смисъл на живота му.
Хората, които се отъждествяват с тялото си, са привързани към плодоносните дейности, описани във ведическата литература. Така например, във Ведите е казано, че който съблюдава обета чтурмся, ще постигне вечно щастие в небесното царство. Бхагавад-гӣт утвърждава, че тези цветисти обещания на Ведите примамват най-вече хората, които се отъждествяват с тялото си. За тях щастието в рая е най-висшата цел, към която могат да се стремят – те нямат понятие за духовното царство, царството на самия Бог, което се намира отвъд рая, и не знаят, че човек може да се издигне дотам. С други думи, те са лишени от трансцендентално знание. Такива хора много стриктно следват всички правила и ограничения, предписани за семейните, за да могат в следващия си живот да се родят на Луната или на някоя друга райска планета. Както се утвърждава в настоящата строфа, те са привързани към грмя-сукха, към материалното щастие, без да знаят нищо за вечния и пълен с блаженство духовен живот.