ТЕКСТ 31

В Бхагавад-гӣт Ка, Върховната Божествена Личност, утвърждава, че е бащата на всички живи същества, независимо в каква форма са въплътени те. Във вселената има осем милиона и четиристотин хиляди различни форми на живот и по думите на Бог Ка всички те водят началото си от него. Тъй като живите същества са неотделими частици от Върховния Бог, те са негови рожби и за тяхно добро, загрижен за всички, които си въобразяват, че са в състояние да властват над материалната природа, Той им дава пътеводител – Ведите. И така, Ведите не са създадени нито от полубог, нито от човешко същество, нито дори от Брахм, първото живо създание. Затова те се наричат апауруея. Брахм не е нито автор, нито съставител на Ведите. Той също е едно от живите същества в материалния свят и затова не е в състояние сам да съчини или да изрече Ведите. Всяко живо създание в материалния свят има четири недостатъка: то допуска грешки, приема едно нещо за друго, мами себеподобните си и има несъвършени сетива. Ведите обаче не са създадени от живо същество, принадлежащо към материалния свят. Затова те се наричат апауруея. Никой не може да установи кога са били сътворени Ведите. Съвременното човечество не познава историята на Земята и на вселената. То не разполага с никакви сведения за исторически събития, случили се преди повече от три хиляди години. И още по-невъзможно е да се определи кога са били създадени Ведите, тъй като те не са плод на усилията на живо същество, принадлежащо към материалния свят. Всички останали учения имат недостатъци, защото са дело на хора или полубогове, част от материалното творение. Но Бхагавад-гӣт е апауруея, понеже не е изречена нито от човешко създание, нито от полубог от материалния свят, а от Ка, който е отвъд материалното творение. Тази истина се приема дори от такъв учен като Шакарчря, да не говорим за другите чрии – Рмнуджчря, Мадхвчря и т.н. Шакарчря признава, че Нряа и Ка са трансцендентални, а в Бхагавад-гӣт Бог Ка утвърждава: аха сарвася прабхаво матта сарва правартате – „Аз съм първоизточникът на всичко съществуващо, всичко води началото си от мен“. Материалният космос с всичко, което се намира вътре в него, включително Брахм, Шива и полубоговете, е творение на Ка, защото всичко съществуващо води началото си от Ка. Освен това Ка казва, че целта на изучаването на Ведите е човек да разбере него (ведаиш ча сарваир ахам ева ведя). Той е изначалният веда-вит – познавач на Ведите, и веднта-кт – съставител на Веднта. Брахм няма участие в създаването на Ведите.

В началото на Шрӣмад Бхгаватам се казва: тене брахма хд – Върховният Бог, Висшата Абсолютна Истина, Божествената Личност, вложил ведическото знание в сърцето на Брахм. Фактът, че Ведите са изречени от самата Върховна Божествена Личност, Джанрдана, и че живите същества следват принципите им от незапомнени времена, още от появата на Брахм, е залог за това, че в тях отсъстват изброените по-горе недостатъци: грешки, измами, заблуди и несъвършенства. Просветените хора в Индия изповядват учението на Ведите и следват принципите им от незапомнени времена. Никой не може да определи кога е възникнала ведическата религия. Затова тя е смятана за сантана (вечна) и който хули Ведите, е атеист. За Ведите се казва, че са сету, което значи „мост“. Човек, който иска да постигне духовната си същност, трябва да прекоси океана на невежеството, а Ведите са мостът над този огромен океан.

Ведите описват системата, според която човешкото общество се дели на четири групи в съответствие с качествата на хората и с характера на дейността им. Тази система е строго научна и също е сантана, защото човек нито може да определи времето, когато е възникнала, нито може да я унищожи. Никой не може да разруши системата от вари и шрами, т.е. разделянето на обществото на съсловия и на духовни степени. Например в обществото винаги съществува категория хора, които са интелектуалци и се интересуват от духовни въпроси и от философия, независимо дали носят името брхмаи или не. По същия начин, в обществото винаги има и група хора, които притежават склонност да организират и да управляват останалите – във ведическата обществена система този тип хора, войнствени по дух, се наричат катрии. Освен тях, в обществото винаги съществува и категория хора, чиито интереси са насочени към икономиката, търговията, производството на материални блага и трупането на капитали – такива хора се наричат вайши. Има и четвърти тип хора, които нито са надарени с особен интелект, нито притежават управленчески способности, нито пък се отличават с търговски нюх, а умеят единствено да обслужват останалите. Те се наричат шӯдри, или работници. Тази система е сантана – тя съществува от незапомнени времена и ще продължи да съществува вечно. Няма сила в света, която е в състояние да я унищожи. И тъй като системата на сантана дхарма е вечна, като следва принципите на Ведите, човек може да се издигне до най-висшето съвършенство в духовния живот.

В дадената строфа се казва, че мъдреците от древността се придържали към принципите на гореописаната ведическа система. Следователно този, който следва учението на Ведите, съблюдава всички норми на поведение в обществото. А последователите на Шива, които се отдават на пиянство, наркотици и секс, които не се къпят редовно и пушат гдж, пренебрегват всички норми на поведение. И така, личностите, отхвърлящи ведическите принципи, са пряко доказателство за истинността на Ведите, защото като не следват ведическите предписания, деградират до равнището на животни. Такива пропаднали хора са непосредствено доказателство за върховенството на ведическите принципи.