No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 8

пр-ниаа ма дв
нмшят тад-андта
увча вма чакурбхм
абхивӣкя даханн ива

прк – преди; ниаам – да седне; мам – Шива; дв – забелязвайки; на амшят – не можа да преживее; тат – от него (Шива); андта – непочетен; увча – каза; вмам – нечестен; чакурбхм – с двете си очи; абхивӣкя – гледайки към; дахан – изпепеляващи; ива – като че ли.

Преди да седне обаче, Дака видя, че Шива не е станал от мястото си и не му изразява никаква почит, и това дълбоко го оскърби. Той изпадна в небивала ярост и със святкащи очи взе да сипе връз Шива тежки, обидни слова.

Тъй като бил зет на Дака, Шива трябвало да почете тъста си, като стане от своето място заедно с всички останали. Ала в същото време той и Брахм били по-високопоставени от Дака, тъй като били главните полубогове. Дака обаче, който и без друго не обичал своя зет Шива заради бедността и неугледния му вид, не могъл да се примири със случилото се и го счел за тежка обида.

« Previous Next »