ТЕКСТ 18

Известни са редица случаи, в които някой е оскърбявал лотосовите нозе на ваиавите, но после искрено се е разкайвал за поведението си. Така станало и сега: Индра, небесният цар, бил толкова могъщ, че се намирал сред придружителите на самия Бог Виу, но въпреки това той почувствал, че е сторил тежък грях, като откраднал жертвения кон на Махрджа Птху. Върховната Божествена Личност никога не прощава на оня, който е оскърбил лотосовите нозе на ваиавите. В подкрепа на този факт могат да се цитират много примери. Така например Дурвс Муни, който бил велик мъдрец и йогӣ мистик, обидил Махрджа Амбарӣа, но по-късно бил принуден да падне в лотосовите му нозе и да го моли за прошка.

Индра понечил да падне в лотосовите нозе на цар Птху, но царят, като истински ваиава, бил толкова великодушен, че не могъл да допусне подобно нещо. Той веднага повдигнал Индра, прегърнал го и двамата забравили всичко, което се било случило. Макар че преди това Индра и Махрджа Птху изпитвали силна ненавист един към друг, те били ваиави, слуги на Бог Виу, затова трябвало да си простят и да сложат край на враждата. Това е показателен пример за съгласието и сговора в отношенията между ваиавите. В наши дни обаче хората не са ваиави и по тази причина са в постоянни конфликти един с друг и умират, без да са изпълнили мисията на човешкия си живот. Ето защо е толкова необходимо и важно да разпространяваме по целия свят движението за Ка съзнание – дори понякога да изпитват гняв или омраза един към друг, хората, които притежават Ка съзнание, са в състояние да сподавят своята ненавист и злоба и да простят на съперниците си.