ТЕКСТ 19
бхагавн атха вишвтм
птхунопахтрхаа
самуджджихна бхакт
гхӣта-чарамбуджа
бхагавн – Върховната Божествена Личност; атха – тогава; вишва-тм – Свръхдушата; птхун – от цар Птху; упахта – предложени; архаа – всички предмети за извършване на богослужение; самуджджихна – непрекъснато усилващо се; бхакт – чието предано служене; гхӣта – взети; чараа-амбуджа – лотосовите му нозе.
Цар Птху извърши щедро богослужение за лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, която бе толкова милостива към него, и докато почиташе нозете на Бога, екстазът, с който отдаваше предано служене, непрекъснато се усилваше.
Когато в тялото на предания се появят различните признаци на екстаза, това показва, че той е постигнал съвършенство в преданото служене. Трансценденталният екстаз може да се прояви в различни форми: като плач, като смях, като изпотяване, като припадък или като викове на безумен. Понякога в тялото на предания могат да се наблюдават и всички тези признаци, взети заедно. Те се наричат аа-сттвика-викра – „осем вида трансцендентални промени“ и човек никога не бива да си позволява да ги имитира. Когато преданият действително е постигнал съвършенство, те сами се появяват у него. Богът е бхакта-ватсала, което значи, че винаги е благосклонен към своя чист предан (бхакта). Затова трансценденталните отношения между Върховния Бог и неговия предан са пълни с екстаз и нямат нищо общо с материалните дейности от този свят.