ТЕКСТ 20
прастхнбхимукхо 'пй енам
ануграха-виламбита
пашян падма-палшко
на пратастхе сухт сатм
прастхна – да замине; абхимукха – готов; апи – въпреки че; енам – от неговата (на Птху); ануграха – доброта; виламбита – задържан; пашян – гледайки; падма-палша-ака – Богът с очи като разцъфнал лотос; на – не; пратастхе – замина; сухт – доброжелател; сатм – на преданите.
Богът вече беше готов да си тръгне, но понеже поведението на цар Птху дълбоко го трогна, Той не можа да замине. Гледайки Махрджа Птху с лотосовите си очи, Той остана, защото е вечен доброжелател на своите предани.
В тази строфа много важни са думите сухт сатм. Богът, Върховната Личност, е особено благосклонен към преданите си и винаги се грижи за тяхното благополучие. Това не е проява на пристрастие от негова страна. Както е казано в Бхагавад-гӣт, Той се отнася еднакво към всички (само 'ха сарва-бхӯтеу), но е особено благосклонен към тези, които всеотдайно му служат. На друго място Богът казва, че преданият винаги е в сърцето му и Той винаги в сърцето на предания.
Особената благосклонност, която Върховният Бог изпитва към чистия предан, е напълно естествена. Тя не означава, че Богът е пристрастен. Бащата например може да има няколко деца, но той винаги изпитва особена нежност към онова от тях, което е най-силно привързано към него. Това е обяснено и в Бхагавад-гӣт (10.10):
те сатата-юктн
бхаджат прӣти-пӯрвакам
дадми буддхи йога та
йена мм упанти те
Онези, които постоянно служат на Бога с любов и преданост, общуват със самата Върховна Божествена Личност, която се намира във всяко сърце в образа си на Свръхдушата. Богът е много близко до предания си. Той е в сърцето на всяко живо създание, но само преданият може да почувства неговото присъствие, затова той е непосредствено свързан с Върховния и всеки миг получава указанията му. Така преданият никога не греши и в същото време Богът не проявява пристрастие по отношение на чистите предани.