ТЕКСТ 30
манйе гира те джагат вимохинӣ
вара вӣвети бхаджантам ттха ят
вч ну тант яди те джано 'сита
катха пуна карма кароти мохита
манйе – смятам; гирам – думите; те – твои; джагатм – в материалния свят; вимохинӣм – объркващи; варам – благословия; вӣва – приеми; ити – по този начин; бхаджантам – на своя предан; ттха – Ти каза; ят – защото; вч – от утвържденията на Ведите; ну – безусловно; тант – от въжетата; яди – ако; те – твоите; джана – обикновените хора; асита – необвързани; катхам – как; пуна – отново и отново; карма – плодоносни дейности; кароти – извършват; мохита – помамени.
О, Господи, думите Ти към твоя чист предан истински ме объркват. Чистите предани са безразлични към изкушенията, които Ти предлагаш във Ведите. Само обикновените хора, пленени от сладките думи на Ведите, се отдават изцяло на плодоносните дейности, помамени от техния резултат.
Шрӣла Нароттама дса хкура, велик чря от Гауӣя-сампрадя, казва, че хората, които са твърде привързани към дейностите, описани във Ведите в разделите карма-ка и гна-ка, са обречени. Във Ведите са описани три вида дейности: карма-ка (плодоносни дейности), гна-ка (философски търсения) и упсан-ка (обожаване на различни полубогове за получаване на материални блага). Хората, които се занимават с карма-ка и гна-ка, са обречени в този смисъл, че всеки, който е попаднал в капана на материалното тяло, независимо дали тяло на полубог, на цар или на низше животно, е обречен да страда и да умре. Нито едно живо същество в този свят не е свободно от трите вида страдания. Опитите човек да осъзнае духовната си природа чрез философско познание до голяма степен също са напразно загубено време, защото живото същество е вечна неразделна частица от Върховния Бог и следователно първото му задължение е да отдава на Бога предано служене. Ето защо Птху Махрджа казва, че примамливите благословии за материални блага са поредният капан, който принуждава живото същество да остане роб на материалния свят. Царят открито казва на Бога, че като предлага на живите същества благословии във формата на материални блага, Той ги заблуждава. Чистият предан не проявява никакъв интерес към бхукти или мукти.
Понякога Богът дава материални благословии на начинаещите предани, които все още не са разбрали, че материалните придобивки няма да ги направят щастливи. Затова в Чайтаня чаритмта Богът казва, че когато не особено умен, ала искрен предан иска от него материално възнаграждение, Той, всезнаещият Бог, не само че не му дава материални блага, но напротив, отнема му всичко, на което се е наслаждавал, за да може неговият предан напълно да му се отдаде. С други думи, благословиите за материално преуспяване не носят нищо добро на предания. Обещанията на Ведите, че този, който извършва богати жертвоприношения, ще се издигне до райските планети, само объркват умовете на хората. Затова в Бхагавад-гӣт (2.42) Богът казва: м им пупит вча правадантй авипашчита. Подмамени от цветистите думи на Ведите, хората, които са лишени от разум (авипашчита), се занимават с плодоносни дейности, за да постигнат материални блага. Така, сменяйки различни материални тела, те живот след живот продължават с безплодните си усилия да намерят щастие.