ТЕКСТ 34
маитрея увча
ити ваиняся рджаре
пратинандртхавад вача
пӯджито 'нугхӣтваина
ганту чакре 'чюто матим
маитрея увча – великият мъдрец Маитрея продължи да говори; ити – така; ваиняся – на сина на цар Вена (Птху Махрджа); рджа-е – на святия цар; пратинандя – оценявайки по достойнство; артха-ват вача – молитвите, наситени с дълбок смисъл; пӯджита – почетен; анугхӣтв – благословен; енам – цар Птху; гантум – да напусне това място; чакре – реши; ачюта – непогрешимият Бог; матим – в ума си.
Великият светец Маитрея каза на Видура: Върховната Божествена Личност оцени по достойнство молитвите на Махрджа Птху, наситени с дълбок смисъл. След като царят му отдаде подобаваща почит, Богът на свой ред го благослови и реши да се оттегли.
В тази строфа най-важни са думите пратинандртхавад вача, които показват, че Богът оценил по достойнство молитвите на царя, наситени с дълбок смисъл. Когато преданият се моли на Бога, той не иска от него материални блага, а милостта му. Той се моли да служи на лотосовите му нозе живот след живот. Бог Чайтаня използва думите мама джанмани джанмани („живот след живот“), защото преданият не се стреми да се освободи дори от прераждането. Богът и неговите предани се раждат в материалния свят отново и отново, но техните раждания са трансцендентални. В четвърта глава на Бхагавад-гӣт Богът казва на Арджуна, че те двамата са се раждали много, много пъти, но Той помни всичките си раждания, докато Арджуна не си спомня нищо. Богът и неговите доверени предани отново и отново идват в материалния свят, за да изпълнят Божията мисия, но техните раждания са трансцендентални и затова не са съпроводени от страданията, които съпътстват материалното раждане; затова те се наричат дивя, трансцендентални.
Човек трябва да проумее трансценденталната природа на появяването на Бога и на преданите му. Богът идва, за да утвърди принципите на най-съвършената религия – преданото служене, – а преданият се ражда, за да разпространява тази религия – практиката на бхакти – по целия свят. Птху Махрджа бил инкарнация на Бога, надарена с неговата способност да разпространява практиката на бхакти, и Богът го благословил неотклонно да следва този път. Затова, когато царят отказал да приеме каквато и да е материална благословия, Богът оценил това много високо. Друга дума, която заслужава внимание в тази строфа, е думата ачюта, „непогрешим“. Въпреки че Богът се появява в материалния свят, Той не трябва да бъде смятан за някоя от обусловените, падналите души. Когато идва, Той запазва духовната си позиция, недокоснат от замърсяванията на гуите на материалната природа. Затова в Бхагавад-гӣт Богът характеризира появата си с думата тма-мя („осъществена от вътрешната енергия“). Тъй като е непогрешим, Богът не се ражда в материалния свят под диктата на материалната природа. Той идва, за да възстанови съвършените принципи на религията и да сложи край на демоничното влияние в човешкото общество.