No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 8

я ева сантам тмнам
тма-стха веда пӯруа
нджяте практи-стхо 'пи
тад-гуаи са майи стхита

я – всеки, който; евам – така; сантам – съществуващ; тмнам – индивидуалната тм и Върховната Божествена Личност, Парамтм; тма-стхам – намиращ се в тяло; веда – знае; пӯруа – човек; на – никога; аджяте – попада под влиянието; практи – в материалната природа; стха – намиращ се; апи – въпреки че; тат-гуаи – на гуите на материалната природа; са – такъв човек; майи – в мен; стхита – пребиваващ.

Дори когато се намира в материалния свят, човек, който има пълно знание за тм и Парамтм, никога не попада под влиянието на гуите на материалната природа, защото неотклонно е зает в трансцендентално любовно служене на мен.

Когато Върховната Божествена Личност идва в материалния свят, тя не е подвластна на гуите на материалната природа. Така и онези, които винаги са свързани с Бога, не попадат под влиянието на материалните качества дори когато се намират в материално тяло или в материалния свят. Това е обяснено много добре в Бхагавад-гӣт (14.26):

м ча йо 'вябхичреа
бхакти-йогена севате
са гун саматӣтяитн
брахма-бхӯя калпате

„Този, който неотклонно отдава на Бога предано служене, се издига над материалните качества и осъзнава Брахман“. Във връзка с това Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва, че човек, който постоянно служи на Бога с тялото, речта и ума си, трябва да бъде смятан за освободен, въпреки че се намира в материалния свят.

« Previous Next »