ТЕКСТ 11

Определенията „благочестив“ и „неблагочестив“ имат отношение само към дейностите на обикновените живи същества. Махрджа Птху бил инкарнация, надарена с могъщество от самия Бог Виу, затова не бил подвластен на последиците от благочестивите и греховните дейности. Както вече говорихме, живото същество, което е упълномощено от Върховния Бог да действа за постигането на дадена цел, се нарича шактвеша-аватра. Птху Махрджа бил не само шактвеша-аватра, но и велик предан на Бога. Преданият е освободен от последиците на миналите си действия. В Брахма сахит се казва: карми нирдахати кинту ча бхакти-бхджм – Върховната Божествена Личност неутрализира резултатите от миналите благочестиви и греховни дела на преданите. Думите рабдхн ева значат „сякаш жънейки плодовете на миналите си дейности“. Но при Махрджа Птху и дума не можело да става за плодове от минали дейности, затова в случая е използвана думата ева, която показва, че делата на Махрджа Птху само са сравнени с постъпките на обикновените хора. В Бхагавад-гӣт Богът казва: аваджнанти м мӯх. Това значи, че понякога от невежество хората смятат инкарнацията на Върховната Божествена Личност за обикновен човек. Върховният Бог, неговите инкарнации и преданите му може да играят ролята на обикновени човеци, но никога не трябва да бъдат смятани за такива. И обратното, нито един човек не трябва да бъде считан за инкарнация на Бога или за предан, ако това не е потвърдено в автентичните шстри и в трудовете на чриите. Като се позовавал на утвържденията на шстрите, Сантана Госвмӣ установил, че Чайтаня Махпрабху е инкарнация на самия Ка, Върховната Божествена Личност, въпреки че Бог Чайтаня пред никого не откривал истинската си същност. Затова е казано, че един чря, или гуру, не бива да бъде смятан за обикновен човек.