ТЕКСТ 12

Сапта-двӣпа са седемте огромни острова, или континенти по земното кълбо: Азия, Европа, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Австралия и Океания. В съвременната епоха хората са на мнение, че във ведическите или в праисторическите времена Америка и редица други части на света не са били известни на хората, но това не е вярно. Птху Махрджа управлявал света стотици хиляди години преди т. нар. праисторическа епоха и в тази строфа ясно е казано, че по онова време континентите не само че били известни на хората, но и се управлявали от един цар – Махрджа Птху. По всичко изглежда, че столицата на неговото царство се намирала в Индия, защото в единайсетата строфа от тази глава е казано, че той живеел в междуречието на Ганг и Ямун. Този къс земя се нарича Брахмварта и днес се намира на територията на Пенджаб и Северна Индия. Очевидно е, че някога царете на Индия управлявали целия свят и културата, към която принадлежали, била ведическата култура.

Думата аскхалита означава, че в онези времена никой по света не можел да наруши царските заповеди. Но в същото време със заповедите си царете не се опитвали да подчинят на своята власт светците или потомците на Върховната Божествена Личност, Виу. Върховният Бог понякога е наричан Ачюта. В Бхагавад-гӣт Арджуна също се обръща към Бог Ка с това име (сенайор убхайор мадхйе ратха стхпая ме 'чюта). Думата ачюта значи „този, който не може да падне“. Иначе казано, Богът никога не попада под влиянието на гуите на материалната природа. Когато живото същество напусне изначалната си позиция и се озове в материалния свят, то става чюта, т.е. забравя отношенията си с Ачюта. В действителност всяко живо същество е неразделна частица от Върховния Бог, с други думи, негов син. Когато попадне под влиянието на гуите на материалната природа, то забравя връзката си с Бога и започва да гледа на себе си и на другите живи създания просто като на представители на различни биологични видове. Но когато отново възвърне изначалното си съзнание, то престава да вижда подобни телесни обозначения. В Бхагавад-гӣт (5.18) това зрение е описано с думите паит сама-даршина.

Материалните обозначения водят до издигане на граници между хората и ги разделят на касти, раси, вероизповедания, националности и т.н. Принадлежността към една или друга готра (род) се определя от произхода на материалното тяло. Когато обаче човек придобие Ка съзнание, той става член на Ачюта-готра, т.е. потомък на Върховната Божествена Личност, и по този начин се издига над всички кастови, верски, расови и национални различия.

Властта на Птху Махрджа не се разпростирала над брхмаа-кула – брхмаите, хранители на ведическото знание, – нито над ваиавите, които стоят над ведическите канони. Затова в Падма Пура се казва:

„Този, който мисли, че мӯртите в храма са направени от дърво или камък; който смята духовния учител, принадлежащ към ученическата последователност, за обикновен човек; който мисли, че ваиавите от Ачюта-готра са представители на някаква каста или вероизповедание, а чарамтата или водите на Ганг смята за обикновена вода – такъв човек е обитател на ада“.

От всичко казано в тази строфа следва, че докато не са стигнали до равнището на ваиавите и брхмаите, всички хора без изключение трябва да се подчиняват на царя. Само ваиавите и брхмаите не са подвластни на никого. Брхмаа е този, който познава Брахман, безличностния аспект на Абсолютната Истина, а ваиава е този, който служи на Върховната Божествена Личност.