ТЕКСТ 25
тат прадж бхарт-пиртха
свртхам евнасӯява
курутдхокаджа-дхияс
тархи ме 'нуграха кта
тат – следователно; прадж – скъпи поданици; бхарт – на господаря; пиа-артхам – добруване след смъртта; сва-артхам – собствен интерес; ева – несъмнено; анасӯява – освободени от завист; курута – просто изпълнявайте; адхокаджа – Бога, Върховната Личност; дхия – мислейки за него; тархи – затова; ме – на мене; ануграха – милост; кта – оказана.
Птху Махрджа продължи: И така, скъпи поданици, за да може царят ви след смъртта си да има добра участ, вие трябва добросъвестно да изпълнявате задълженията, отредени ви от вашата вара и шрам, а в сърцето си постоянно да мислите за Върховната Божествена Личност. По този начин ще действате в свой собствен интерес и в същото време ще направите услуга и на вашия цар, като му осигурите добра участ за следващия живот.
В тази строфа много важни са думите адхокаджа-дхия, „Ка съзнание“. И царят, и поданиците трябва да притежават Ка съзнание, в противен случай след смъртта си те ще трябва да се въплътят в тела, принадлежащи към низшите форми на живот. Доброто правителство, което се грижи за доброто на всички, не бива да жали средства, за да разпространява Ка съзнанието. Без Ка съзнание нито управниците, нито гражданите ще се отнасят отговорно към задълженията си. Затова Птху Махрджа настоятелно моли поданиците си да действат в Ка съзнание и сам желае да ги научи как да станат Ка осъзнати. Същността на Ка съзнанието е изложена в Бхагавад-гӣт (9.27):
ят карои яд ашнси
ядж джухои дадси ят
ят тапасяси каунтея
тат курува мад-арпаам
„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен“. Неумолимите закони на материалната природа наказват живите същества много сурово и това наказание може да бъде избегнато само когато всички хора в страната, включително и държавните служители, овладеят основите на духовния живот.