ТЕКСТ 33

В осемнадесета глава на Бхагавад-гӣт се казва: сва-карма там абхярчя – човек трябва да почита Върховната Божествена Личност с изпълнението на отредените му занимания. Това означава, че човешкото общество трябва да бъде разделено на четири вари и четири шрама. Затова Птху Махрджа казва: гуаи сва-кармабхи. Тази фраза е обяснена в Бхагавад-гӣт: чтур-варя ма са гуа-карма-вибхгаша – „Четирите касти (брхмаи, катрии, вайши и шӯдри) са създадени от Върховната Божествена Личност според гуите на материалната природа и специфичните задължения във всяка от гуите“. Безусловно този, който се намира в гуата на доброто, е по-интелигентен от другите хора, затова той е способен да изпълнява задълженията, присъщи на брхмаите – да говори само истината, да държи в подчинение сетивата и ума си, винаги да е чист и да проявява търпение. Такъв човек съзнава истинската си същност и познава науката на преданото служене. Ако служи на Бога с любов като истински брхмаа, той ще постигне висшата цел на живота. По аналогичен начин, катрията е длъжен да защитава своите поданици, да раздава притежанията си на тези, които са в нужда, стриктно да се придържа към ведическите принципи, когато управлява страната, и безстрашно да се сражава срещу враговете, които нападат държавата. По този начин, като изпълнява отредените му задължения, той може да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Вайшите също могат да удовлетворят Бога с изпълнението на дълга си, т.е. като произвеждат хранителни продукти, отглеждат крави и търгуват с излишъка от селскостопанските произведения, ако е необходимо. А шӯдрите, които не се отличават с голям интелект, просто трябва да работят за по-висшите обществени класи. Но всички трябва да имат за цел да удовлетворят Върховната Божествена Личност, което значи да предадат ума си изцяло на мисли за Ка, речта си да превърнат в молитва към Бога и в проповед на великото му послание, а тялото си да посветят на служене, което ще удовлетвори Бога. Както тялото ни се състои от четири части – глава, ръце, корем и крака, – така човешкото общество, взето като цяло, се разделя на четири класи, обособени според материалните качества на хората и вида на заниманията им. Брхмаите, интелигенцията на обществото, изпълняват ролята на главата, катриите са ръцете на обществото, вайшите изпълняват функциите на корема, а шӯдрите – на краката. Хората, които изпълняват предписаните си задължения, не могат да се делят на „висши“ и „низши“. Формално такова деление съществува, но тъй като целта на всички е една – да бъде удовлетворена Върховната Божествена Личност, – между представителите на различните класи няма съществена разлика.

Някой може да попита: щом Богът е почитан от такива велики полубогове, като Брахм, Шива и останалите, как обикновеният обитател на Земята би могъл да му служи? Птху Махрджа отговаря на този въпрос с думата ятхдхикра („според способностите си“). Достатъчно е човек искрено да изпълнява отредения му дълг. За да служи на Бога, не е нужно той да е Брахм, Шива, Индра, Бог Чайтаня или Рмнуджчря, чиито възможности очевидно са далеч по-големи. Дори един шӯдра, който от гледна точка на материалните качества се намира в най-низша позиция, може да постигне същия успех. Човек винаги може да постигне успех в преданото служене, стига да не е двуличен. Затова в тази строфа се говори за необходимостта да сме открити и искрени (амйина). Ниското обществено положение не е препятствие за успеха в преданото служене. Единственото, което се иска от всеки, независимо дали е брхмаа, катрия, вайшя или шӯдра, е да бъде прям, честен и искрен. Тогава, като изпълнява предписаните си задължения под ръководството на истински духовен учител, той ще може да постигне най-висшата цел на живота. Богът сам утвърждава: стрийо ваишс татх шӯдрс те 'пи нти пар гатим (Бхагавад-гӣт, 9.32). Няма значение дали човек е брхмаа, катрия, вайшя, шӯдра или паднала жена. Ако сериозно се е отдал на преданото служене, посвещавайки му тялото, ума и интелигентността си, той непременно ще постигне успех и ще се върне вкъщи, обратно при Бога. В тази строфа лотосовите нозе на Бога са наречени кма-дугхгхри-пакаджам, защото са в състояние да изпълнят всички желания на човека. Преданият е щастлив още сега, в този живот, защото всичките му материални потребности, неизбежни в материалния свят, вече са задоволени от Бога. А когато дойде време да напусне тялото си, той непременно се връща вкъщи, при Бога.