No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 40

пум лабхетнативелам тмана
прасӣдато 'тянта-шама свата сваям
ян-нитя-самбандха-ниева тата
пара ким атрсти мукха хавир-бхуджм

пумн – човек; лабхета – може да постигне; анати-велам – незабавно; тмана – на душата си; прасӣдата – удовлетворен; атянта – най-голямото; шамам – умиротворение; свата – от само себе си; сваям – лично; ят – чието; нитя – постоянно; самбандха – взаимоотношения; ниева – чрез служене; тата – след това; парам – по-висше; ким – какво; атра – тук; асти – има; мукхам – щастие; хави – пречистено масло; бхуджм – тези, които пият.

Като служи с постоянство на брхмаите и на ваиавите, човек може да пречисти сърцето си от материалните замърсявания. Така той ще постигне пълно умиротворение, ще се освободи от материалните привързаности и ще изпитва вътрешна радост. В този свят няма дейност, по-висша от служенето за брхмаите, защото това служене доставя удоволствие на полубоговете, за които са предназначени многобройните жертвоприношения.

В Бхагавад-гӣт (2.65) се казва: прасде сарва-дукхн хнир асьопаджяте. Само този, който намира удовлетворение вътре в себе си, може да се освободи от страданията на материалното съществуване. А за да постигне съвършенството на вътрешното удовлетворение, човек трябва да служи на брхмаите и ваиавите. Шрӣла Нароттама дса хкура пише:

тдера чараа севи бхакта-сане вса
джанаме джанаме хая
, еи абхила

„Искам живот след живот да служа в лотосовите нозе на чриите и да живея в обществото на преданите“. Човек може да запази духовно съзнание само като общува с преданите и изпълнява наставленията на чриите. Духовният учител е най-извисеният от всички брхмаи. В наше време, в епохата на Кали, е много трудно да се служи на брхмаа-кула (браминското съсловие). Според Варха Пура причината за това е, че демоните се възползват от тази епоха и се раждат в семейства на брхмаи. Ркас калим шритя джянте брахма-йониу (Варха Пура). С други думи, в тази епоха много така наречени кастови брхмаи и госвмӣ, като се позовават на шстрите и злоупотребяват с наивността на простите хора, се обявяват за брхмаи и ваиави по силата на родовата си принадлежност. Служенето на такива лъже-брхмаи не носи никаква полза. Затова човек трябва да приеме убежище при истински духовен учител и неговите последователи и да служи на тях, защото това служене постепенно ще му помогне да постигне пълно удовлетворение. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура много добре обяснява този процес в коментара си към стиха вявастмик буддхир екеха куру-нандана (Бхагавад-гӣт, 2.41). Ако следва регулиращите принципи на бхакти йога, препоръчани и от самия Шрӣла Нароттама дса хкура, човек много бързо постига освобождение и както е казано в настоящата строфа, се издига до трансцендентално равнище (атянта-шамам).

В тази строфа особено внимание заслужава думата анативелам („незабавно“), защото тя подчертава, че човек може да постигне освобождение просто като служи на брхмаите и ваиавите. Не е нужно той да се подлага на сурови мъчения и лишения. Ярък пример в това отношение е самият Нрада Муни. В предишния си живот той бил син на проста слугиня, но имал възможност да служи на издигнати брхмаи и ваиави и благодарение на това служене в следващия си живот не само постигнал освобождение, но се прославил и като най-великия духовен учител в цялата ваиавска ученическа последователност. Не случайно ведическата традиция повелява, че след всеки обред или церемония задължително трябва да бъдат нахранени брхмаите.

« Previous Next »