ТЕКСТ 47

Когато Нсихадева предложил на Прахлда Махрджа да изпълни всяко негово желание, Прахлда, който се отличавал с неповторима преданост и търпение, отказал да приеме от Бога каквото и да е възнаграждение, защото смятал, че един искрен предан не бива да моли Бога за нищо. Той осъдил онези, които служат на Върховната Божествена Личност с надеждата за богата отплата, и сравнил служенето им с търговска сделка. Прахлда Махрджа бил ваиава и затова не поискал нищо за себе си. Но той проявил искрена загриженост за своя баща. Въпреки че баща му го изтезавал безмилостно и отдавна да го бил убил, ако сам не паднал убит от Върховната Божествена Личност, въпреки това Прахлда Махрджа помолил Бога да прости на баща му. Богът веднага изпълнил молбата му и така по милостта на сина си Хираякашипу се спасил от непрогледния мрак на ада и се завърнал вкъщи, при Бога. Прахлда Махрджа е съвършен пример за ваиава, винаги проникнат от съчувствие към грешниците, които страдат в материалния свят. Затова преданият на Ка е известен като пара-дукха-дукхӣ кпмбудхи – този, който е пълен със състрадание към нещастните и е океан от милост. Водени от състрадание, подобно на Прахлда Махрджа всички чисти предани на Бога идват в материалния свят, за да спасят грешниците. Те търпеливо понасят всякакви лишения и изпитания, тъй като търпението е едно от неизменните качества на ваиавите, които се опитват да спасят грешните души от ада на материалното съществуване. Затова трябва да се молим на ваиавите със следните думи:

Единствената грижа на ваиавите е да освободят падналите души.