ТЕКСТ 52

В обществото не може да има ред и спокойствие, ако правителството не разпространява браминската култура и не осигурява надеждна закрила на хората. Това твърдят поданиците на Махрджа Птху, който изпълнявал задълженията си на управник безупречно, защото се намирал в чистото добро. Тук заслужава внимание думата вивддха-саттвя. В материалния свят има три гуи: добро, страст и невежество. С помощта на преданото служене човек трябва да се издигне от равнището на невежеството до равнището на доброто. Преданото служене е единственият начин, по който живото същество може да се издигне от най-низшата до най-висшата степен на съществуване. Както нееднократно се каза в предишните глави на Шрӣмад Бхгаватам, човек може да постигне най-висшето съвършенство просто като общува с предани и редовно слуша от тях Шрӣмад Бхгаватам.

„В началните етапи на преданото служене, когато преданият слуша за Бога и го възпява, Богът, който се намира в сърцето на всеки, му помага да пречисти сърцето си“ (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.17). В хода на този процес на пречистване човек постепенно се освобождава от влиянието на страстта и невежеството и се издига до равнището на доброто. Когато е подвластен на гуите на страстта и невежеството, той е изпълнен с похот и алчност. Но когато постигне доброто, се чувства доволен сред всички условия на живот и е свободен от похот и алчност. Това състояние е първият признак, че човек се намира под влиянието на гуата на доброто. Но той трябва да преодолее дори гуата на доброто и да се издигне до чистото добро, наречено вивддха-саттва, висшата степен на доброто. На това висше равнище човек придобива Ка съзнание. Затова в тази строфа поданиците наричат Махрджа Птху вивддха-саттва – „този, който има трансцендентално положение“. Понеже бил чист предан, Махрджа Птху се намирал в трансцендентално положение, но за благото на човешкото общество се спуснал до равнището на брхмаа и катрия и с могъществото си дал закрила на целия свят. Птху Махрджа бил катрия, защото бил цар, но в същото време, като ваиава, той бил и брхмаа. В ролята си на брхмаа той давал правилни наставления на своите поданици, а като катрия им осигурявал необходимото покровителство. Така Махрджа Птху, съвършеният цар, полагал всички грижи за поданиците си и ги закрилял от всички опасности.