ТЕКСТ 10
адхан апи те дхан
сдхаво гха-медхина
яд-гх хй арха-вармбу-
та-бхӯмӣшварвар
адхан – не много богати; апи – въпреки че; те – те; дхан – достойни за слава; сдхава – святи личности; гха-медхина – хора, които са привързани към семейния живот; ят-гх – чийто дом; хи – безусловно; арха-варя – най-почитани; амбу – вода; та – трева; бхӯми – земя; ӣшвара – господарят; авар – слугите.
Дори този, който не е много богат и е привързан към семейния живот, става честит, когато в дома му дойдат святи личности. Стопанинът и слугите му, които предлагат на скъпите гости вода, удобно място за сядане и приветствени дарове, се удостояват с истинска слава, както и самият им дом.
От материална гледна точка, ако човек не е богат, той няма с какво да се гордее. А този, който е привързан към семейния живот, няма с какво да се гордее в духовно отношение. Но святите личности винаги са готови да посетят и дома на бедняка, и дома на материалиста, привързан към семейния живот. С посещението си светецът прави стопанина и слугите му достойни за почит, защото те измиват с вода нозете на госта, настаняват го да седне удобно и го посрещат с всичко необходимо. С други думи, дори ако светецът отиде в дома на най-невзрачен човек, този човек веднага става достоен за слава и почит, защото получава благословиите на светеца. Затова във ведическото общество семейните често канят у дома си святи хора, така че да получат благословиите им. В Индия този обичай се е запазил и до днес: където и да отиде святият човек, стопаните винаги го посрещат гостоприемно, а той в отплата им дава трансцендентално знание. Затова дълг на саннсӣте е да пътуват навсякъде и да даряват с милостта си семейните, които в обикновения случай не познават духовните ценности.
Някой може да възрази, че не всички семейни хора са богати и не всеки може да си позволи да посреща святи личности и проповедници, тъй като те винаги са придружавани от учениците си. Когато посреща свят човек, стопанинът е длъжен да се погрижи и за спътниците му. В шстрите се казва, че Дурвс Муни винаги пътувал със своите шейсет хиляди ученици и ако в някой дом не ги посрещнели достатъчно добре, в пристъп на ярост той понякога проклинал домакина. Но всеки семеен, независимо от общественото си положение и от доходите си, може да посрещне святите гости с радост и уважение и да им предложи ако не друго, то поне чаша вода, защото водата е достъпна навсякъде. В Индия е обичай човек да предложи вода дори на най-обикновения гост, ако той е дошъл неочаквано и стопаните не могат да го нахранят. Но ако в дома няма дори вода, човек може да покани госта да седне, па макар и на сламена рогозка. А ако стопанинът няма дори рогозки, той би могъл поне да почисти пода и да настани госта си там. Но ако и това е невъзможно, тогава стопанинът трябва просто да каже на гостенина „Добре дошъл“, като допре молитвено длани. А ако не може да направи даже това, не му остава нищо друго, освен дълбоко да съжалява за участта си и заедно с цялото си семейство, жената и децата си със сълзи на очи да се поклони на госта. По този начин той ще удовлетвори всекиго, дори свят човек или цар.