ТЕКСТ 15

Когато святите личности ходят от врата на врата, за да се срещат с хората, които са погълнати от материални дейности, те не търсят лична облага. Те отиват при материалистите само за да им дадат знание за това, което ще им донесе истинско щастие. Махрджа Птху бил убеден в този факт, ето защо, вместо да задава излишни въпроси на Кумрите относно тяхното добруване, предпочел да ги попита как самият той може да се освободи от материалното съществуване, пълно с опасности. Но този въпрос всъщност не се отнасял лично до него. Царят го задал, за да покаже на обикновените хора, че когато срещнат велик светец, веднага трябва да приемат неговия авторитет и да се опитат да узнаят как да се освободят от страданията на материалното съществуване. Шрӣла Нароттама дса хкура казва: сасра-винале, див-ниши хи джӣвале, джуите а каину упя – „Материалните ни страдания нямат край, сърцата ни вечно са обгърнати в пламъци, но не виждаме никакъв изход“. Материалистът също може да бъде наречен тапасвӣ, защото постоянно търпи материални страдания. Човек може да сложи край на тези страдания само когато потърси убежище при мантрата Харе Ка. Нароттама дса хкура обяснява: голокера према-дхана, харинма-сакӣртана, рати н джанмила кене тя. Той дълбоко скърби, че не е развил влечение към трансценденталния звук на мантрата Харе Ка. И така, всички хора в материалния свят страдат и ако искат да сложат край на страданието си, трябва да общуват със святи личности, чисти предани на Бога, и да повтарят мах-мантрата Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Това е единственият път, който може да изведе материалистите до щастието.