No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

бхаватсу кушала-прашна
тмрмеу неяте
кушалкушал ятра
на санти мати-вттая

бхаватсу – на вас; кушала – щастие; прашна – въпрос; тма-рмеу – който постоянно изпитва духовно блаженство; на ияте – няма нужда; кушала – добра участ; акушал – неблагоприятни обстоятелства; ятра – където; на – никога; санти – съществува; мати-вттая – измислица на ума.

Птху Махрджа продължи: Любезни гости, няма нужда да ви разпитвам дали сте щастливи, защото вие постоянно сте потопени в духовно блаженство. Представите за щастие и нещастие, измислици на материалния ум, са ви напълно чужди.

В Чайтаня чаритмта (Антя, 4.176) се казва:

'дваите' бхадрбхадра-гна, саба – 'манодхарма'
'еи бхла
, еи манда', – еи саба 'бхрама'

Понятията „щастие“ и „нещастие“ в този свят са измислени от човека, защото и едното, и другото възникват единствено от контакта с материалния свят. Това се нарича илюзия, тма-м. Ние си мислим, че сме създадени от материалната природа, както по време на сън мислим, че действително изпитваме онова, което сънуваме. Но душата винаги е трансцендентална. Тя не може да бъде покрита от материята. Материалната обвивка е като халюцинация или съновидение. В Бхагавад-гӣт (2.62) е казано: сагт саджяте кма. Като общуваме с материята, си създаваме изкуствени материални потребности. Дхято виан пуса сагас теӯпаджяте. Когато забравим присъщото си положение и вместо това искаме да се наслаждаваме на ресурсите на материалната природа, у нас се пораждат материални желания и ние започваме да търсим различни видове материална наслада. И щом тази идея за материално удоволствие, която е плод на собственото ни въображение, възникне у нас, ние се привързваме към нея и се изпълваме с непреодолимо желание и страст да изпитаме тези наслади. Но понеже илюзорните удоволствия не ни правят истински щастливи, тогава създаваме друга химера – гневът, чието проявление ни кара да затънем още по-дълбоко в илюзията. В това състояние забравяме отношенията си с Ка и загубили своето Ка съзнание, се лишаваме и от разума си. Така човек попада в мрежите на материалното съществуване. В Бхагавад-гӣт (2.63) е казано:

кродхд бхавати саммоха
саммохт смти-вибхрама
смти-бхрашд буддхи-ншо
буддхи-ншт праашяти

Заради съприкосновението си с материалния свят ние загубваме духовното си съзнание и тогава у нас възникват представите за щастие и нещастие. Но този, който е тмрма, който е познал себе си, се е издигнал отвъд подобни представи. тмрмите – хората, които са осъзнали духовната природа на своя аз – постепенно постигат духовно блаженство и се издигат до равнището, на което могат да общуват с Върховната Божествена Личност. Това е съвършенството на живота. Отначало Кумрите били имперсоналисти, съзнаващи духовната си природа, но постепенно те започнали да изпитват все по-силно влечение към забавленията на Върховната Божествена Личност. Следователно за хората, които винаги са погълнати от предано служене на Божествената Личност, противоположностите „щастие“ и „нещастие“ не съществуват. Ето защо, когато Птху Махрджа попитал как човек може да стане щастлив, той имал предвид не Кумрите, а самия себе си.

« Previous Next »